"Пѣсень за битката на Ножотъ" - Bulgarian folk song (Song for the battle of Nozhot)

Присъединете се къмъ дискордъ сървъра ми/Join my discord server: discord.gg/TF3Ku9Kc8B Битката на Ножотъ е най-голѣмото и кръвопролитно сражение между българскитѣ чети отъ ВМОРО и турскитѣ власти, слѣдъ Илинденско-Преображенското възстание. Битката се развива близо до връхъ Ножотъ и село Ракле. Въ нея взиматъ участие 200 български четници съ войводитѣ: Тане Николовъ, Иванъ Наумовъ (Алябака), Михаилъ Чаковъ, Христо Цвѣтковъ, Петъръ Ацевъ, Гьоре Спирковъ, Секула Ораовдолски, Велко Попадийски и други, а отъ страна на турцитѣ участватъ 3000 войници. Прѣди битката да започне къмъ четата на Тане Николовъ се присъединяватъ четитѣ на Иванъ Наумовъ и Мирчо Найденовъ, като отдѣлно се присъединява и Петъръ Ацевъ. Цѣльта на таци обединена чета не е била да започне битка съ турската войска, а да прочистятъ селата въ планина Бабуна отъ сърбомански шпиони и окончателно да е унищожена срѫбската пропаганда въ областьта. Сърбоманитѣ, обаче, отъ своя страна изпращатъ шпиони да информиратъ турскитѣ власти че въ село Никодинъ се намиратъ българскитѣ чети. Поради това слѣдъ 10 юли турски части започватъ да обикалятъ областьта. По това врѣме българската сборна чета решава да се раздѣли на нѣколко по-малки чети, които да заематъ позиции около Никодинъ и Попадия. На 13. юли войводитѣ се събиратъ и взиматъ рѣшението вмѣсто да се оттеглятъ да се подготвятъ за битка съ турскитѣ части. Сутриньта на 14. юли започва битката. Тя е жестока и кръвопролитна, но е загубена отъ четницитѣ. 67 български четници загиватъ, а броятъ на умрѣлитѣ турци е неизвѣстенъ. 40% (27) отъ умрѣлитѣ четници сѫ отъ Княжество България и Одринско, а остатъка сѫ българи отъ Македония. Тази пѣсень е отъ Прилепско, а записа е направенъ въ Студио 1 на БНР отъ ансамбълъ "Гоце Дѣлчевъ" This song is from Prilep, and the recording was made at Studio 1 of the Bulgarian National Radio by the "Gotse Delchev" ensemble. Текст: Зададе се теменъ облакъ откъмъ изтокъ и западъ. Не ми било теменъ облакъ, тукъ ми била турска сгань! Сардисали планинитѣ, планинитѣ, селата. Догледалъ ги караула, караула, стражата – аберъ стори на четитѣ, на четитѣ въ селата. Първа пушка ми пукнала между Ракле – Никодинъ, втора пушка ми пукнала тамъ доле въ Попадия, трета пушка ми пукнала тамо горѣ въ балкана. Бой се почва, бой ужасенъ между турци четници. Турци викатъ: „Аллахъ, Аллахъ!“ А четницитѣ: „Ура! “ Провикна се Алябака: „Мирче Ацевъ, братко мой, хайде помощь да дадеме, напрѣдъ млади момчета! А ти, Чаковъ и ти, Петре, здраво дръжъ позиция!“ Слънцето си вечъ залѣзе, почна да се мръква вечъ засвѣтиха ридоветѣ отъ душмански залпове. Двѣстѣ души отстѫпиха, шейсетъ сѣдъмъ паднаха, паднаха и тамъ умрѣха за народна свобода! Lyrics: A dark cloud came from the east and west. It was not a dark cloud, it was a Turkish rabble! They surrounded the mountains, the mountains, the villages. The guard saw them, the guard, the guard sent a message to the chetas, the chetas in the villages. First rifle shot between Rakle – Nikodin, a second rifle shot there down in Popadiya, a third rifle shot there up in the mountain. A battle has begun, a terrible battle between Turks and chetniks. Turks shout:“Allah, Allah!” And the chetniks: “Hurrah!” The Alyabaka shouted: “Mirche Atsev, my brother, let's go and help, forwards young boys! And you Chakov, and you Petar, firmly hold your position!” The Sun now starts to set, it starts to become dark the hills start to shine from the enemies' salvos. Two hundred men retreated sixty-seven fell, they fell and there they died for the freedom of the people!