2 част: премиера на "Старогръцката литература" от Николай Гочев

Думи на автора – дословни и преразказани: "Тази книга по някакъв начин е завършек на всичко, което съм правил, откакто съм се заел с античност... преди 41 години". Три неща са вълнували автора през тези години, били са негова страст: 1. Как човек да достигне техническо майсторство и да бъде добър в овладяването на езика? 2. Силното желание да обхвана науката като цяло, а не на части. Човек трябва да живее с нея като цяло. 3. Как човек да бъде заедно с други в разговор за знанието? Това е едно надземно общуване, когато говориш за наука безкористно. Книгата започва като "Държавата" на Платон. Но доколко тя е научен труд и доколко може да се учи по нея? Може, защото нещата, които се казват в нея, са верни. Докато в романа "Писма до Егина" има и художествена измислица. Въпреки колебанията, които придава диалогичният жанр, книгата е и традиционна, защото фактите, споменати в нея, са точни. Хората не са привикнали да имат работа с такива учебници. Но втората част е традиционно-съдържателно фактологична. Диалогът дава възможност да се говори за това какви са основите, на които науката за литературата стои. Що е епос, лирика, драма? Какво е изобщо литературата? По кои места се раждат те? Що за човек е ученият? Обикновено учебниците не са авторефлексивни. А тази книга, която е история на античната и старогръцката словесност, е и за науката изобщо. Можем да кажем, че книгата доста отблизо се придържа към основния университетски курс по предмета. Какъв е смисълът на такова занимание? Главното е: да не се занимаваме с малко. Най-доброто е това: да узнаеш важното и да го изречеш. Същевременно има и конкретни трудности, без чието преодоляване размишленията за общите начала биха останали абстрактни. Ако в продължение на години държиш поглед само върху общото, в един момент гледането към него ще стане безсъдържателно.