SGP 2020 От векове за векове /cover/ Мария Василева /19/

Sofia Grand prix 2020 Music agency Artvoices Музика :Красимир Гюлмезов текст:Явор Кирин режисьори Светослав Владимиров и Цветомир Матев Оператор и монтаж Светослав Владимиров; снимки с дрон Тодор Иванов; фотограф Петко Петков; войник: Владимир Брязов; аудиозапис: Илиян Димитров, студио "Музикален свят" и кончетата Кика, Зоро и Нерон, конна база село Йоглав Снимките са направени в Ловешката крепост, Черния паметник и Музея на водата - Ловеч. Ловешката средновековна крепост е разположена на хълм, наречен през периода на османското владичество „Хисаря“. Намира се в южната част на град Ловеч. Днес е част от Архитектурно-историческия резерват „Вароша“. Началото на създаването на Ловешката средновековна крепост е датирано според археологически данни през IX-X век. През 1187 г. византийският император Исак II Ангел предприема поход срещу провъзгласената Втора българска държава. Провежда обсада на крепостта Ловеч, която е неуспешна. След вземането на заложници византийската армия се изтегля в дн. Южна България. Крепостта е част от отбранителната система на Второто Българско Царство. В началото на XIV век крепостта е резиденция на деспот Иван Александър, избран за цар на българите през 1331 г. Черния паметник е надгробен паметник, който се намира в Парк „Стратеш “ на град Ловеч. Черния паметник е построен в памет на Битката при Ловеч на 22 август 1877 г. по време на Руско-турската война (1877-1878) и освобождението на града от османско владичество. Построен е през 1902 г. едновременно с Белия паметник. Представлява пресечена пирамида завършваща на върха с християнски кръст. Направен е от черни метални плочи, произведени в Путиловския завод в Санкт Петербург. Допълнително са боядисани с черна боя и оттук идва наименованието „Черния паметник“. На плочите са отлети фигури и текст. Издигнат е в памет на 4 войника от 118-и пехотен Шуйски полк и 11 войника от 64-ти пехотен Казански полк, загинали в боевете на 20, 21, 22 и 23 август 1877 г. при освобождението на Ловеч от османско владичество.[1] Паметника е открит е в чест на 25-годишнината от освобождението на Ловеч. Съвременниците го наричат „Железния паметник“ Достъпа до него е по образуваща осморка пешеходна пътека със стъпала. От площадката на паметника се открива красива панорамна гледка към града. Старата градска баня е превърната в единствения в Европа виртуален атракцион посветен на водата. Под специално стъкло в оригинален вид е възстановена отоплителната система „хипокауст“, а благодарение на интерпретативните програми и мултимедийни ефекти посетителите наблюдават и научават много интересни „водни“ събития и факти. Градската баня, строена през XVI-XVII век, е архитектурно-строителен паметник с национално значение. Нейното разпределение е сходно с плановите схеми на всички построени по това време сгради с подобно предназначение. Смята се, че това е последният турски хамам, използван като хигиенна баня в страната. Характерната архитектура се вписва в цялостния облик на квартал "Вароша”. Банята е с уникална система за затопляне на водата /хипокауст/, позната и прилагана при изграждане на подобни съоръжения още в античността. Общата площ на терена е 1060 кв.м, застроената площ на основата на сградата е 351 кв.м, а на помощните постройки - 58.50 кв.м.След построяването си, Градската баня „Дели хамам” е била доходно здание на Араб-джамията в Галата. Водата за банята е идвала по тръбопровод от глинени тръби от Липака и от още два извора. Водните пари се поемали от каналите-отдушници. В топлите помещения имало специално устройство на подовете и стените. Подовата настилка се състои от големи и дебели мраморни или друг камък плочи или от тухли /бипендални, със страни дълги по две стъпки, които са поставяни върху колонки от тухли или дебели глинени тръби/. Така под пода на топлите зали имало пространство високо около 1 м., в което се пуска топъл въздух. Тази отоплителна инсталация се нарича хипокауст – буквално „отопление отдолу”.