Стая 601 | ЕТЮД БЕЗ ДИАЛОГ

Много хора вярват в любовта от пръв поглед, въпреки, че не са се сблъсквали с тази теория действително. Вярват искрено в чистата, магическа обвързаност до степен, в която са готови за пълна отдаденост и привързаност. Други мислят това за глупост, именно защото са имали възможността да повярват за момент или повече, че тази среща е съдбоносна, но след подобно провалено очакване, опитът наклонява вижданията и желанията в по-аморални посоки. Двете представи за любов се пресичат и преплитат в неосъзнатото обсебване, което са способни двама човека от двете крайности да усетят един към друг. Симона, която вярва в любовта и нейната висока енергия, живее с фантазията, че този непознат е нещо повече от случайност. Тя си представя неговата външност с различна вътрешна пълноценност от истинската му, което разбираме по-късно. Все пак, тя ‘‘витае‘‘ в собствените си убеждения за перфектната връзка с човек, когото не познава, но изобразява в мислите си като ‘‘добър‘‘ и ‘‘правилният‘‘. Александър е по-обективен и зрял за тази илюзия. Той вижда Симона като плячка, от която може да се възползва. Закача се за нея, заради малкото внимание, което му бива обърнато, като просто поглед и усмивка. Той се вкопчва в налудничавата си идея да преследва това момиче, докато то не стане негово заради една или друга причина. И въпреки неясното времетраене на двете желания, както и тяхното задоволение, този момент на обсебване се откроява в двамата герои на историята. Нещо, което ни подсказва за неговите мисли са външни фактори, като оскъдното осветление, което намалява, докато се возят заедно в двата края на лифта (метафора). Той не отвръща на нейното поздравяване, а оставя взиращ се в нея. Може да се отчете дори в мисълта на Симона, благодарение на тежките извивки на музиката. Дори когато тя е отклонила поглед от него, за да си го представя, той я гледа втренчено, като психопат, готов да нападне, както и прави, но неуспешно. Когато (умишлено) се блъска в Симона, тя се изправя и си тръгва, което му отваря друга възможност – открива картата й за хотела, в който е отседнала, паднала в снега. Прибира я без ясен за зрителя следващ ход. Симона забелязва, че нейният възлюбен не е на хоризонта, което я отклонява от представите й. Прибира се, осъзнавайки, че двете липсващи неща я чакат пред хотелската ѝ стая – картата ѝ, държана от Него. Интуицията на наивната мисъл я води към изхода, но все пак Симона е решена, че ще изпита тръпката на ‘‘любовта от пръв поглед“, дори това да предначертава края на вярата ѝ в любовта като цяло. Краят е оставен като избор на зрителя. Може би и самата история, всеки е на разположение да я приеме по различен начин. Според майка ми е разказ за любов, може би тя резонира със Симона, но аз си падам по по-трилърските сюжети. Филмчето е снимано с Нокиа, а идеята е измислена десет-двайсет минути преди заснемане, в битови условия. Надявам се да носи смисъл, аз го гледах прекалено много пъти, за да имам рационално мнение вече. Благодаря за отделеното време. :) Актьори и оператори: Симона Калоянова, Александър Калайджиев Монтажист: Симона Калоянова Музика: Dazed and Confused - Led Zeppelin