НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ: НЕГОВИТЕ ДУМИ, НАШИТЕ ЧУВСТВА / Мон Дьо: Храмът на историите

Абонирай се за канала:    / @hramatnaistoriite   Недялко Йорданов е човек, който е изгубил баща си в сблъсъка на две идеологии, но никога не изгуби думите си. Поезията му преживя цензурата, времето и тишината, но остава огледало на един свят, който често отказва да се види. Това не е просто интервю – това е разговор за паметта, за изборите, които ни оформят и за думите, които остават, дори когато всичко друго се променя. 00:00 – Интро 00:01:20 – Аз, Недялко Йорданов 00:09:43 – Животът без татко – обвинен от едните, убит от другите 00:17:50 – Недялко Йорданов на 85 00:24:46 – Един мъж на три епохи 00:26:12 – Социализъм, цензура и автоцензура 00:38:17 – България, Балканите – кой цензурира свободата? 00:54:29 – Неговите думи, нашите чувства 00:58:18 – „Момчето, което говори с морето“ 01:02:15 – „Не остарявай, любов“ 01:04:45 – „Моето мъжко момиче“ 01:05:13 – „Остаряваме бавно“ 01:06:44 – „Каквото, такова“ Защо? 01:10:17 – Христо Фотев, Петя Дубарова 01:12:17 – Любовта... Истинската... Незаконната... 01:16:41 – Бащата на Асен Йорданов и Недялко Недялков 01:21:20 – „Плача за мама...“ 01:26:12 – Вместо финал – „Не ми се тръгва!“