Челите класиката на Симеон Радев "Строителите на съвременна България" знаят колко важна е била железницата за България в зората на Третата българска държава. Влаковете и релсите са увековечени както в литературни произведения, така и в стенограми на Народното събрание, изпълнени с обвинения за корупция от нашата маса за вашата маса и обратно. С цялата си грозота на процеса, България изгражда железопътен транспорт и той продължава да съществува и до днес. "Съществува" е най-позитивната дума, която може да бъде използвана за железницата на България днес. Пътниците на БДЖ най-често се возят във влакове, които са били на завидна възраст още при падането на Берлинската стена. Ремонт на едно място означава разбиване на графика на почти всички останали места. Прекосяването на България с товарни превози отнема 48 часа. Неофициално от Национална компания "Железопътна инфраструктура", която е натоварена с поддържането на жп трасето, не дават никак оптимистични сигнали - нещата ще стават само по-зле. Ако се погледнат разходите на БДЖ и НКЖИ, няма причина нещата да стоят по този начин. България получава милиарди от Европейския съюз за развитие на железопътната инфраструктура, но въпреки това средната скорост на пътнически влак през 2022 г. е 43 километра в час. За сравнение, в Германия тя е около 140 км/ч, а във Франция и Испания е по-близо до 200 км/ч. Дори в съседна Гърция скоростта наближава 100 км/ч.
