Сайт использует сервис веб-аналитики Яндекс Метрика с помощью технологии «cookie». Пользуясь сайтом, вы даете согласие на использование данной технологии.
Богинята Бендида - Мистерии и непознати факти, 02.03.2025
*Виждането на проф. И. Георгиева относно богинята Бендида е много интересно. Нашата етноложка пише следното: “Артемида била идентифицирана с тракийската богиня Бендида, чийто култ бил официално въве¬ден в Атина по времето на Перикъл (33) . Артемида-Бендида е една от най-странните и противоречиви богини. Тя е богиня, свързана с дивата природа, на която се подчиняват всички диви зверове. Изобразява се като ловджийка. Жестока и отмъстителна, тя същевременно е лечителка и лекува от змийско ухапване. Богиня девственица, тя е покровителка на брака, семейството и раждането. При разглеждане на някои митологични образи и представи за самодивите и мечка¬ та беше отбелязана връзката им с Артемида. Без да се спираме по-подробно на приемстве¬ността на култа на Артемида-Бендида, ще отбележим само, че такава връзка се установява и за култа на св. Марина (17 юли). Почитана в цяла България за предпазване от пожар, в Странджа, Родопите и междуречието на Струма и Места, тя е почитана като господарка на змиите (висия на змиите в Странджа), лечителка от тяхното смъртоносно ухапване. И при Артемида, и при св. Марина змията не е атрибут, а опасно животно, което се подчинява на тяхната власт. Древните автори описват празника на Бендида като нощен, с факелно шествие, музика и танци. Такъв е бил и почти доскоро запазеният празник в чест на св. Марина в Странджа (34) . Пещерата до с. Сливарово била посещавана от цялата област, като празнен¬ ството се състояло през нощта. Болни и здрави влизали в пещерата, от която капе вода, измивали се за здраве по древен обичай и оставяли някоя от своите дрехи. А това разкрива и връзката на Артемида-Бендида като лечителка, и св. Марина, която се почита за здраве ... Накрая не е без значение да се отбележи, че култът на св. Марина е разпространен в същия ареал, почитана според античните сведения Артемида—Бендида.” – И. Георгиева, Българска Народна Митология, Наука и Изкуство, София, 1993. *Неотдавна екипа на доц. д-р Людмил Вагалински направи интересно откритие при разкопките на Хераклея Синтика. Намерена бе керамична тежест за тъкачен стан, върху която се среща тракийското лично име Бензилис. Според д-р Николай Шаранков Бензилис е образувано от името на тракийската богиня Бендида. За това изобщо не може да има спор, но по-важното е друго. Д-р Шаранков отбелязва, че: “В името Бензилис (вместо очакваното Бендилис) забелязваме и една интересна особеност на тракийския език – промяна на звука „д“ пред „и“, вероятно сходна с подобни явления в други езици (на български например имаме редуване на „д“ и „жд“ – „видя“ и „виждам“). *Всъщност още през XIX в. Вилхелм Томашек отбелязва, че тракийския език е имал звук Ж [също Ч, Ш, Ц и др.], който гърците са предавали както съумеят. Ето и точните думи на чуждия изследовател на Орфеевата реч: Оhne Zweifel besass das Thrakische Laute wie ž, dz, dž, c, č, š, die das Griechische nur mühsam durch ζ, τζ, σ, σσ, ξ auszudrücken vermochte. [Tom. II. 2]. *Аз лично смятам, че новооткритото име Бензилис, би трябвало да се чете Вензилис, а Бензис и Деба-бензис би трябвало да се четат като Вензис и Дева-вензис. Основания за това има, както има и основания името на древната богиня да се тълкува със стблг. глагол вѧзати, вѧжѫ – свързвам. *Елините имат един особен епитет за Бендида, или както е по-правилно Вензис и той е ζυγία – свързващата. Тъй като Бендида-Вензис не няма смисъл на гръцки, то предаването на значението на теонима със стблг. вѧзати, вѧжѫ – свързвам е правилно. *Ето и линк към медията публикувала откритията на екипа на доц. д-р Вагалински и д-р Шаранков: *Икона на видеото/Thumbnail Story-Untold Илюстр. от трудове на Д. Дечев, А. Куук, Дж. Е. Харисън, А. Еванс, WHARDINGKY1
Thracian Bendis, Apulian red-figure bell krater C4th B.C., Museum of Fine Arts Boston Museum der Universität Tübingen, Tübingen
