"Синът Божий"- Неделна беседа от Учителя Петър Дънов/Беинса Дуно, 30.10.1921г.

„Защото Бог толкоз възлюби света, щото даде Сина Своего единароднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен.“ (Йоан 3:16) "Аз няма да говоря за спасение от страх, от болести. Не. Спасение се разбира да се придобият ония условия, да се живее един разумен живот, да се освободим от всички страдания. Понеже вие имате страдания и не знаете причините. Кои са причините? За мене причината е ясна. Боли ви главата, боли ви стомахът, боли ви кръстът, имате сърцебиене, сърцето ви боли, за мене причината е ясна, тя не е в самото сърце или в главата. Тя е извън. Тази дисхармония показва, че вашият живот не е в съгласие с ония велики закони, които регулират битието, законите, които регулират разумния живот. Щом твоята глава не е в съгласие с ония течения на ума, ще имаш главоболие. Щом стомахът ти не е в съгласие с теченията на храносмилането, ще имаш болки в стомаха. Туй показва. Ако те боли сърцето, показва, че твоето сърце не е в съгласие с ония желания на съзнателния душевен живот, и т.н. Значи в Природата има една разумна жива сила, която действува по разнообразни начини. Тази сила индусите я наричат „tattvas“, санскритска дума, която значи жива енергия, която прониква цялото пространство и е основа за движението на всичките небесни тела, и е причина за произвеждане на всичкия живот във вселената." И тъй, някой казва: „Ти вярваш ли в Христа?“ – „Да.“ Вярваш ли в Сина Божи? – „Вярвам.“ Ревматизъм имаш ли? – „Слава Богу, намира се на двете рамена.“ Глава боли ли те? – „Хваща ме по някой път.“ – Сърцебиене имаш ли? – „От него не съм се освободил, но пак имам вяра, не съм като другите хора.“ Туй е едно обикновено вярване. Аз не говоря за обикновено вярване. Тази обикновена вяра, ние свършихме с нея, и започваме с необикновената вяра. А необикновената вяра никога не пита: „Как може да бъде това?“ Никодим беше, който питаше как може да бъде това. А Христос какво му отговори? – „Ти си учител израилев и не знаеш ли това? Не заслужаваш повече да ти разправям.“ Следователно трябва да имаме едно велико, дълбоко разбиране и да сме разбрали, защо трябва да ядем, да пеем и да се молим. Яденето, казвал съм и друг път, е наука за трансформиране на енергиите от едно състояние в друго. Яденето е трансформиране на грубата енергия в умствена. След като се наядеш, ще почнеш да пееш, по този начин ще превърнеш умствената енергия в духовна. А що е молитвата? – Тя е закон за трансформиране на умствените енергии. Защо трябва да се молиш? – За да може да бъдеш силен. Защо трябва да пееш? – Когато войниците пеят, всички се въодушевяват, герои са. Уплашат ли се, престават да пеят... Следователно музиката сама по себе си е едно средство да премахне оная меланхолия, когато хората казват: „Животът няма смисъл“. Изучете първото въведение на живота – яденето. В туй ядене е скрита една велика Божествена сила." Чете: Ина Стойчева ФБ:   / ina.s.stoycheva