"Закъсняло писмо", Станка Пенчева

Текста чете: Камелия Славейкова Музика: HAUSER & Pablo Sáinz Villegas - Spanish Romance Снимка: Wikipedia Автор: Станка Пенчева ЗАКЪСНЯЛО ПИСМО Помниш ли? Падаха вече листата на нашите вишни. Ти ме целуна и рече през сълзи: Да пишеш! Аз се обърнах и твоите сълзи забравих. Тръгнах през жълтата шума направо - сякаш за мен бе постлала земята богато, мойте нозе да вървят по пътека от злато. Имаше някъде извори, скрити в горите, имаше стари чешми със мъхнати корита, и езера, засияли сред каменни хребети - с тая ръка исках всички води да загреба. Имаше някъде пътища с прах и талиги, влакове имаше дето със грохот пристигат - как да не бързаш с пламенни бузи от вятъра, щом като чака простряна пред тебе земята? Имаше някъде други градчета и хора - исках аз техните порти с привет да отворя. Толкова жадна бях всичко да видя, да взема, че да ти пиша все нямаше, нямаше време. Мойте години се смееха, сменяха влакове, твоите мълчаха под старите вишни и чакаха. Сигурно всичките есени ти си броила, в мене си вярвала с чистата майчина сила. Малкото твое момиче сега е голямо, тича след мене дете и нарича ме мамо. Помня как първата, смешната стъпка направи, как със ръчичка полата ми стискаше здраво. После се вдигна на пръсти, вратата отвори, после запита:"Къде ли се свършва простора?" Може би скоро ще кажа през сълзи: Да пишеш! И ще си спомня и тебе и старите вишни. Твойта коса като зимните преспи е бяла, Чакаш ли още? Ето го мойто писмо закъсняло...