Михаил Заимов: За смъртта без страх и с тъга за България

Болен съм - четвърта фаза рак на панкреаса. Не се предавам, но съм реалист. В този случай вярвам повече на статистиката, отколкото на метафизиката. Това е най-смъртоносният рак. Приел съм идеята и мисълта, че и утре да се случи, и сега да се случи, ще си тръгна с душевен мир от този свят. Имал съм хубав живот, не съжалявам за нищо. Мисля за Бог.  Явор Дачков разговаря с Михаил Заимов за смъртта, вярата и смисъла на живота, за провала на българския преход, митовете в историята ни и раздвоението, в което живеем. Виждам една тъжна и изгубена България. Живеем в шизофренна среда – харесва ни, че сме били съюзници на Германия, харесва ни, че са ни бомбардирали дядовците на нашите днешни евроатлантически партньори, и ние в момента се чудим на кой крак да застанем, на коя позиция. Ако е нямало от какво да бъдем освобождавани на 9 септември, защо са ни бомбардирали? Ако искат да ни откажат от близостта с Русия, трябва да сменят азбуката. До момента, до който ние пишем на кирилица и сме православни, ще бъдем неминуемо близки с онези, които правят същото като нас. Провалът на прехода е провал на дясното - хората очакваха справедлив, нормален и богат живот, а получиха мутризация и разруха. Демокрацията не е налагане волята на мнозинството, а способността да създадеш условия за дебат. У нас не може да се води разговор с аргументи. Разговорът е записан на 10 ноември 2025 г. в Ехо Медия Студио