Обръщение към българските родове и хората, на които духът на България им е скъп!

Уважаеми сънародници, за които думите "Род", "традиция", "благородство" не са празни звуци. Обръщам се към вас с отворено сърце, воден от дълбока тревога и любов към корените, които ни хранят. В жилите на българския народ открай време е текла кръв, отличена с благородство, несломим сила на духа, щедро гостоприемство и безгранична благодарност към пазителите на нашето наследство. Особено близко до нас винаги е било свещеното дело да пазим чистотата и мъдростта на традициите, предадени ни от предците. Това не са просто обреди от миналото, а жива пъпна връв, свързваща ни с източника на нашата сила, нашата самобитност и нашето достойнство. С вяра в тези непреходни ценности, сметнахме за свой дълг открито да заявим за жизнената необходимост от възраждане на истинските родови ценности за бъдещето на българския дух като основа на нашата култура. Дойдохме с мир и истина, с желание да напомним за това, което съставлява нашата дълбинна същност. И ето с какво се сблъскахме. Вместо честен разговор по толкова важен за всички нас въпрос, вместо спор по същество, нашето семейство се превърна в мишена за поток от лъжи, съзнателни изкривявания на думите и намеренията ни, опити да се опорочи не само действието ни, но и самата памет на нашия Род. Бяха използвани клевети, груби обиди и организиран натиск. Това не е дискусия. Това е отричане на самите основи на онова благородство и уважение към предците, за които говорим. Тази ситуация предизвиква не гняв в Първородният Род, а дълбока скръб и въпроси, от които не може да се избяга: Къде е онази сама сила на духа, възпята в нашите песни и предания, ако тя се проявява не в устойчивост и истина, а в опити да бъдат потъпкани онези, които носят тази истина? Какво стана с благородството, ако вместо да защитаваме пазителите на корените, виждаме тяхното преследване? Кои искаме да бъдем като народ? Наследници на славни и благородни традиции, уважаващи своя Род и неговите завети? Или общество, където гласът на разума и паметта е заглушаван от виковете на злобата, а мястото на благодарността заема завистта и клеветата? Къде е нашата съвест? Къде е онази вътрешна мярка, която трябва да подскаже: така да се постъпва с онези, които говорят за Рода и корените – не може! Ние не изискваме сляпо съгласие. Ние молим да си спомним. Да си спомним кои сме. Да си спомним какво означава да си българин не само по кръв, но и по дух. Да си спомним стойността на благодарността и уважението. Нашата позиция е ясна и неизменна: Ние стоим на стража на огъня на нашия Род и неговите традиции. Ние вярваме, че в тази вярност – ключът към запазването на истинската българска душа и нейната сила пред всички предизвикателства на времето. Нито лъжа, нито натиск, нито опитите да ни унижат ще ни отклонят от този път. Ние дойдохме не с война, а с напомняне за нашата обща основа, за нашата обща памет. Обръщаме се не към злобата, а към съвестта и разума на онези, които все още усещат връзката с земята на предците. Помислете преди всичко над това какво губим и какви ставаме, когато позволяваме онези, които се опитват да запазят за всички нас най-скъпото – нашата истинска същност, да бъдат унижени и потъпкани в калта. С надежда за разбиране и памет към рода!