Молец x Robi - Как [Official Video]

Историята продължава… “Как” заедно с Роби е тук! Специални благодарности на Снежина Петрова! Екип producer:   / radoslavchev   production assistant: Petar Petrov director:   / chriszahariev   DOP:   / plamenkov   1AC:   / r.tihov   1AD: Алекзандър Йорданов editor:   / chriszahariev   color:   / chriszahariev   gaffer:   / georgi.ivanovv_   lights:   / viktrrr   photographer:   / foto.shopov   mua:   / outcastprincess   location manager - Георги Николов (Гопето) PA: Aymane Kenane, Георги Георгиев design logo:   / the.slick   text/vocals: July Slavchev; Chris Makarov /   / molec__official   Robi   / robi_officialmusic   produced by: Robi /   / robi_officialmusic   mix&master: Dimitar Ganchev /   / xaxomusic   Creative musical assistance: Ernesto Valnzuela Kamen Kolev Teodor Haralambiev Special Thanks: Община Самоков Георги Николов Гопето Деца: Лука Кшемински - Роби като малък Никола Сарджев - Крис като малък Боян Челебиев - Юли като Малък Полицай: Алекс Стойков Мъже: Ясен Атанасов, Ернесто Валенсуела, Самуил Кабаков, Румен Вангелов, Драгомир Койчев, Божидар Кузманов, Петър Чалъмов, Денислав Данаилов, Атанас Кожухаров, Никола Николов, Тервел Савчев, Християн Желев, Алекс Маринов, Матей Вакавлиев, Aymane Kenane, Георги Георгиев, Кристиян Лазаров ЧПГСИ АКАТАМУС: Адриан Костов, Алек Николае, Валентин Диков, Дамян Павлов, Джовани Ганчев, Иван Генчев, Матей Вакавлиев, Теодор Ставру, Теодор Величков, Тимъти Атков, Янко Янков ТЕКСТ: Ти ме научи как да прегръщам, ръцете ми са дървени. Как да не бързам – очите са задъхани. Как да се върна? Ти ме научи как да се върна. Как да те чувам по-добре? Аз съм глупак, не ми е ясно накъде и питам пак: защо и пътя си отнех? И само ти ли ще ме разбереш? Ооо... Няма никъде да ида, щото тебе съм избрал, и дори като ме няма – пак съм с теб, но не с тяло. Бях ли цял? Чисто нов, да. Има ли как пак да дойда? Да, да, бягах – всичко ми е по навик. Пак ме няма. Ти, ти не ме забрави. Да, да, бягах – само припомни как при тебе да се върна. Ти ме научи как да прегръщам, ръцете ми са дървени. Как да не бързам – очите са задъхани. Как да се върна? Ти ме научи как да се върна. Ти ме научи как да прегръщам, ръцете ми са дървени. Как да не бързам – очите са задъхани? Как да се върна? Ти ме научи как да се върна. Колкото пъти да пробвам, пак е спънка – не, не, не. Колкото да се катеря – ти ще бъдеш ли до мен? Щом съм до теб – значи мога и напред. Не се чуди – тия сълзи са, щото в мен топи се леда. Всичко, което мога да виждам, пак е през теб, да. И всичко, което мога да стигна – само недей да... Отнемаш от мен твойто присъствие. Бъди до мен, бъди до мен, да. Да, да, бягах – всичко ми е по навик. Пак ме няма. Ти, ти не ме забрави. Да, да, бягах – само припомни как при тебе да се върна. Ти ме научи как да прегръщам, ръцете ми са дървени. Как да не бързам – очите са задъхани. Как да се върна? Ти ме научи как да се върна. Ти ме научи как да прегръщам, ръцете ми са дървени. Как да не бързам – очите са задъхани? Как да се върна? Ти ме научи как да се върна. Ден и нощ, да, нощ и ден, аз търся твоето лице. Ден и нощ, да, нощ и ден, аз търся твоето лице. Ден и нощ, да, нощ и ден, аз търся твоето лице. Ден и нощ, да, нощ и ден, аз търся твоето лице. ℗ Molec, exclusively distributed by Believe