Очакваният край на (още) една сausa perduta?

Както всяко друго нещо в нашата прекрасна страна (но безспорно скапана държава), емоциите в смесените ни бойни изкуства се успокоиха. Така, както се очакваше и както вероятно беше повелено от взимащите решения. Не тези, които си мислят, че имат думата, а тези, които наистина разполагат с нея. Една пратена в забвение спортна кариера не успя да разчувства широката аудитория, за която бойните спортове вероятно завинаги ще бъдат нещо различно, анатемосано, оставено на произвола. "Онези там, които се млатят", "Безмозъчни биячи", "Кой пък се вълнува от тях?" и други подобни реплики отново са на дневен ред. И пак събитията от тази сфера попаднаха в графата "чудо за три дни". Както се и очакваше. Едно е ясно - докато упражняващите дейност в професионалните ни бойни спортове нямат против да бъдат приемани по подобен начин, няма реална причина възприятието и на обществеността за тях да се промени. И както всичко друго в нашата територия, няма крайна цел и окончателен, ясен стремеж. Има текучество. На кадри, на съзнание, на емоции. На интереси. На ценности и погубени съдби. Ясно е, че извинението, което очаквах, няма да го получа. Но пък и, честно казано, не съм очаквал нещо различно... Искам само едно - и хората у нас някой ден да гледат в очите звездите си в бойните спортове и изкуства така, както го правят в другите страни. Бях там и знам за какво говоря! Там, където неистово желаят дори само да се докоснат до бойците. Да получат нещичко, подписано от тях или пък, ако е благосклонна съдбата, да имат обща снимка. Дали и в България? Кой знае? Може би това е възможно. Може би е потенциална реалност. Но в един друг свят и една много, много, много различна действителност от настоящата... *** С подкрепата на: 👉 Born Winner -
👉 Pas Credit - ж.к. Люлин 2, ул. „проф. д-р Александър Станишев“ 👉 WEST GYM Fitness Center -
*** Специални благодарности и на:


Смотрите также