Линк към страницата на „Стрелкови Спортен Клуб Борис Дрангов“ / b.drangov Още преди да стъпя на ловното поле трябва да съм сигурен в оборудването! Ловът не е игра, не е забавление, той е отговорност! Отговорнос да направиш перфектният изстрел! Изстрел при който животното трябва да е мъртво преди да докосне земята! Когато настъпи момента, пръста да докосне хладният спусък, тогава пулса започва да прескача. Втози момент трябва да съм напълно сигурен, че ако допусна грешка ще е изцяло моя. Когато тръгвам на лов, за мен сякъш времето спира. Всички проблеми и грижи остават зад мен. Още докато се движа по пътя изпитвам удоволствие от това което ме очаква. Крайният резултат няма значение, защото самот докосване до природата е наслада. Наслада от шепотът на гората и музиката която природата изспълнява във своя дом. Дом във който не се чувствам гост а обитател. Вече съм там. Сетивата ми се изострят! Кръвта препуска във вените ! За перфектният лов оборудването е много важно! Трябва да може да разчиташ на него ! То ми дава увереност, че мога да се справя със всяка ситуация ! Не нося нищо излишно! Само най-важното за перфектният изстрел! От тук нататък сичко останало зависи само от мен! Нетърпенинието напира ! Когато съм готов, ............................................ловът започва! Добрата физическа подготовка е също от значение! Да преодоляваш километри за да намериш това което търсиш! Трябва да знаем едно! Хората сме създадени с интелект и трябва да контролираме емоциите и желанията си ! Ловците не трябва да сме ползватели на гората а нейни стопани! Ние трябва да сме фактора който внася баланс! Не всичко на всяка цена! Когато съм на лов не търся непременно най-голямото животно а по скоро най- правилното. Дългото наблюдение ми дава възможност за реакция и преценка! Когато забележа това за което съм излязъл избирам най-добрата възможност за изстрел, защото отговорноста е голяма! Когато съм на подходящото място издебването приключва! Заемам възможно най-добрата позиция ! Измервам дистанцията ! Проверевам вятъра! Пулса подскача но се опитвам да го контролирам! Идва момента за който съм тренирал стотици пъти! В този момент е врем да отдам почит към природата! Природа от която сме част и самите ние. Във този миг на суровост изглеждащ жесток, аз знам, че правя правилните неща. Защото Ловът е моята страс! Страст заложена генатично от предците ни! Сега започва трудната част от лова! Краката горят! Пот се стича по гърба! Но за мен това е начин да докажа, че ловците не сме просто убийци! Да платиш своят дан за това което взимаш от природата ! Това правило казва, че трябва да вземеш толкова колкото можеш да пренесеш. Щом се придържаш към него не може да згрешиш!
