ИМА ЛИ ВРЪЗКА МЕЖДУ НАРЦИСИЗМА И НЕСИГУРНИЯ СТИЛ НА ПРИВЪРЗАНОСТ?

Как несигурната привързаност е свързана с нарцисизма? Искам да отбележа, че някой може да има една или повече нарцистични черти, без да има нарцистично разстройство на личността. Например, някои хора може да искат повече внимание за себе си, не винаги да изслушват другите и да вникват в това, което им споделят другите, но това не ги прави непременно нарцисисти. Когато обаче при човек нуждата да бъде над другите се е превърнала в мания за показване и насърчаване на самовъзприеманото превъзходство, свръхбдителност за това дали другите виждат това превъзходство и агресивно изследване на потенциални конкуренти, които застрашават превъзходството, то тези черти биха се считали за нарцистичен стил на личността, тъй като поведението и мотивацията на човека се ръководят от нарцистични нужди. В края на този спектър от личностни черти е нарцистичното разстройство на личността . Разликите между нарцистична личност и нарцистично разстройство на личността? Основната разлика между наличието на нарцистична личност и нарцистично разстройство на личността /NPD/ е как тя засяга способността на човек да живее и функционира в обществото. NPD е психично разстройство, което намалява способността на човек да функционира в много области от живота си и засяга малък процент от населението. Това означава, че когато повечето от нас казват за някои, че е „нарцисист“, ние говорим за хора с нарцистичен стил на личност, а не за NPD. Независимо от това, поведението и нагласите на някой с нарцистичен личностен стил често са разрушителни и дори травматизиращи за хората около тях. Къде е връзката между нарцисизма и несигурния стил на привързаност? Разбира се, при нарцистичните личности, има трудност и нежелание да признаят проблемите си в общуването с другите. Поради това, при разговори или работа с нарцистични хора, те представят така нещата, че могат да заблудят, че са развили сигурна привързаност. Сигурната привързаност обаче е свързана с удовлетворение от връзката, което обикновено не се наблюдава при нарцистичните хора. Някои от тях могат да казват, че са удовлетворени, но това се случва само, ако партньорът им непрекъснато подхранва грандиозността им. Ако това не се случва, те се изкарват жертви, че другите не ги разбират, не правят нищо за тях, а те самите правят толкова много за всички. Избягващ стил на привързаност и нарцисизъм Това, което съм наблюдавала в практиката си е, че има значително припокриване между грандиозния нарцисизъм и избягващата привързаност. Въпреки това, хората с избягваща привързаност не вярват непременно, че са по-висши и имат право на специално отношение и безусловно възхищение. Грандиозният нарцисизъм може да се опише като крайна форма на избягваща привързаност в комбинация с грандиозни възгледи за себе си. Прилики между избягващата привързаност и нарцисизма Избягващият стил на привързаност е свързан с недоверие към другите хора и склонност към избягване на близки взаимоотношения и емоционална интимност. Когато някой с избягващ стил на привързаност почувства, че нещата стават сериозни, той се затваря и/или напуска връзката. Тези хора изглеждат уверени и със самочувствие и може да имат много приятели и сексуални партньори, но тези връзки обикновено са плитки. Избягващите хора имат високо самочувствие и придават голямо значение на своята независимост. Те не се доверяват на другите и отхвърлят необходимостта да имат дълбоки връзки и да създават близки отношения. И при нарцистичните личности и при тези с избягващ стил на привързаност се наблюдават следните сходни черти: Имат положителна представа за себе си и отрицателна представа за другите. Търсят връзки на повърхностно ниво, страхуват се от истинското емоционално свързване; Отричат съществуването на слабост и емоционални затруднения. Демонстрират самочувствие и увереност в себе си, никой не ми трябва, за да се чувствам добре, което всъщност е страха им, че ако се свържат с другите, рискуват да бъдат наранени, а те не могат да понесат тези негативни чувства. Те всъщност не могат да понасят и позитивните чувства, затова и често нарцистичните хора не могат да ги видите да се радват или смеят искрено, това за тях е слабост. Подобно на нарцисистите, възможно е хората с отбягваща привързаност да търсят близки отношения като начин да задоволят нуждите си, като например да имат сексуален партньор, да натоварват някого с критиката или претенциите си, т.е. някой да е там и да поема негативната им токсична енергия, но не търсят истинска близост и интимност, не търсят емоционално свързване. Искам да отбележа, че няма доказателства, които да предполагат, че всеки, който има стил на избягваща привързаност, е нарцистичен. Наблюдавала съм и някои ключови разлики между хората с избягващ стил на привързаност и нарцисизма /вижте повече във видеото/. Другият стил на привързаност, който има прилики с нарцисизма е дезорганизиран стил на привързаност. Тук повече прилики има с прикритите нарцисисти. Още подробности, вижте във видеото: @psychologistdimitrova