Запис: Joker Flow (Студио Vendetta) Текст: МОНКАТА Инструментал и аранжимент: iTRAK Звукообработка: Апостол Найденов - Nowallz (XPRSN Studio) Обложка: Marchella и Кико Визия: Иван Алексиев - Вантка За предварителни поръчки на CD „СЛЪНЦЕ“ (цена 20 лв.): monkataxitrak@gmail.com / prahisueta
https://www.facebook.com/profile.php?... / nowallzxprsn / xprsnstudio / eclipsevisionbg / jokerflowmusic / click.shot.creative / vantka Текст: стимул за неустоимото 'сичко, със сигурност символ на силата в мен да смажа секундите, облечени в сиво създаден със свободно съзнание - съществувам съзерцавам слънчеви системи и ги съединявам вятъра в мен завихря мощно хиляди протуберанси 'щото искам ендорфин, а не да имам просто финанси цял живот задължен чужди мечти да преследвам а като имам свои такива, липсва от близки подкрепа аз съм животно, облечено в карирана риза регистрираме криза, от която перфориран излизам водя стратегически борби или тактически игри Рим срещу Картаген - сякаш са Пунически войни вече пия само билков чай - напитката е вряла спокойна врява, ама изпепелява - битката при Кана по обиколния път, до всяко усое или околия от изконния корен до короната - да си достойния децата на Хурин, минали през бури и хули по клисури и урви, битието ни брули и жули през обиди, похвали, пеене на стихири, тропари нагоре към кълбото, което ще ни види и опари скачам като котка към огнената топка докосвам нишки златни - каква находка жълто и оранжево и всичките нюанси на магнитните полета и протуберанси посягам с краката, за да отхапя парче от горчивата торта навън е горещ студ, който покосява в гърба мойта аорта влизам в студената сауна да измия добрите грехове смело уплашен, ама притежавам неустрашими страхове смирен съм, 'щото се гордея с банкноти от стомана тя е долу на небето, сега благодаря, че тати е мама падам нагоре от високия дол и тъпча топлия сняг душманите ближни ме мислят още за приятелски враг далече наблизо е времето, в което ще умираме живи живеем умрели със съвест, която стои на ниски кокили сами сме заедно свободни роби на хладните страсти говорим с тишината крещяща, казваме довиждане-здрасти в оживена пустиня - наоколо оглушителна тишина горчивата сладост изчезва и се слива с ярка тъмнина посягам с краката, за да не потъна в бялата дупка плача с усмивка, 'щото усещам как бъбрека ми тупка
