Сайт использует сервис веб-аналитики Яндекс Метрика с помощью технологии «cookie». Пользуясь сайтом, вы даете согласие на использование данной технологии.
Аз те моля, затвори очи, ти недей да плачеш, знам че те боли, от мойта стая бяла, със безброй врати, защо избяга? Бяла стая, а в нея самота, защо отключи бързо, последната врата, защо светът погледна, с отворени очи, лицето ти оцвети, усмивката промени, душата ти заличи. И не искам вече да поглеждаш назад, във мойта стая с безброй врати, върви при другите намазани с грим, мечтая лудо за старите дни. Стоя на пръсти, на края на света, градът умира бързо, под моите крака, политам там където, е нощта, лицето ти оцвети, усмивката промени, душата ти заличи, моля те спри! Аз те моля, затвори очи, мечтая лудо. И не искам вече да поглеждаш назад, във мойта стая с безброй врати, върви при другите намазани с грим, мечтая лудо за старите дни. И не искам вече да поглеждаш назад, във мойта стая с безброй врати, върви при другите намазани с грим, мечтая лудо