Епилепсията – преодоляваме ли стигмата за заболяването в обществото?

Асоциацията на родители на деца с епилепсия отбеляза 25 години от своето създаване с Национална конференция за нерешените проблеми при лечението на епилепсията в България. Нейн председател е Веска Събева, една неуморна дама, която се бори със системата вече толкова години в опит да осигури на хилядите деца, страдащи от това заболяване, доколкото е възможно нормален живот. Епилепсията е едно от най-често срещаните неврологични страдания в света - установява се при 50-70 случаи на 100 000 от общата популация и пациентите с епилепсия в света са над 50 милиона. Засяга всички възрасти, като заболяемостта е най-висока в детска възраст и при възрастните над 60 г. Има голямо медико-социално значение и поради: спецификата на симптомите /непредвидимост и внезапност на епилептичните пристъпи/, което нарушава качеството на живот на пациентите; все още съществуващата стигма; по-високата смъртност всред тези болни; натоварването на болния, семейството, обществото с разходи и др. При повечето от случаите прогнозата е добра – ефект от антиепилептичната терапия се постига при 70% от случаите, като при някои свобода от пристъпи може да е налице и след постепенно изтегляне на лечението. При останалите 20-30% обаче усилията на медицината остават без особен резултат, което също се дължи на много фактори. В пpoдължeниe нa cтoлeтия eпилeпcиятa e билa зaoбиĸoлeнa oт cтpax, нepaзбиpaнe, диcĸpиминaция и coциaлна изолация. B мнoгo cтpaни, за съжаление и в България, това ce нaблюдaвa и днec и то не от хората, а от институциите. Защото епилепсията изисква първо разбиране, после грижа. Индивидуална грижа, защото всяко дете е различно. Какво се промени у нас през тези 25 години откакто Асоциацията се опитва да защити страдащите семейства, останете с нас, за да разберете.