Черноморска Турция - Амасра. Последна част

Шести ден - Гергьовден. Събудихме се сутринта с дъжд. Вали тихо, кротко, спокойно, ама дъжд. Стана ми криво. Сякаш Амасия плачеше за нас. Не ми се тръгваше. Обещах й да се върнем. Тръгваме отново на път. Ще посетим стъклената тераса на каньона Токатлъ, а крайната ни точка за деня е Амасра. Тази стъклена тераса я чаках с нетърпение цяла седмица, но не и днес. Трябваше да съм щастлива, но не бях... Виждам каньон за пръв път в живота си или ако случайно съм виждала не съм знаела, че е такъв. Мислите ми бяха хаотични. Мислех си само за Амасия. Тъгувах за нея. Дано Амасра не ми се разсърди и ме накара да се усмихна отново. Знаех, че трябваше да и дам шанс да ми се хареса. Общото между Амасия и Амасра е това, че и двата града са с женски имена на красавици, но имат различна красота... Единия град е планински, а другия е морски. Амасра се води перлата на турското черноморие и може би имат право. Това е най-красивия морски град който видяхме. След Амасия който не е такъв, Амасра също има с какво да се похвали. Града е разделен на две части (островна и континентална) с два фара и един каменен мост от римско време. Кухнята им е характерна за черноморието и е много близка до нашата. Историята на града започва като столица на древна Пафлагония, а името е от персийската принцеса дъщеря на Дариус III - Амастрис. Крепостта построена от принцеса Амастрис днес е под защитата на ЮНЕСКО. Мен обаче ме впечатлиха невероятните гледки, изрисуваните къщи, вкусно приготвената храна, гръцката атмосфера. Другото което ми направи впечатление е романтичното спокойствие! Градът беше пълен с туристи, а лъхаше на безвремие. Удоволствието да се разхождаш по павираните улички в мрачно време, да чуваш около себе си всякаква реч, да усещаш влажния морски въздух и да виждаш как мъглата обвива града, да спиш в приказно хотелче, кацнало в планината и гледката да ти е морето. Всичко това има само едно име и то е щастие. Благодаря, Амасра за хубавия ден, за прекрасната вечер в сладки приказки и пийване на българска ракийка, любезно предоставена ни от шофьора и за приказните гледки, с които ни възнагради. Не само ме накара да се усмихна, но ми подари вълшебни изгледи и невероятни морски пейзажи. Благодаря. Ще те нося в сърцето си много близо до Амасия. Амасра ти си красота в която се изгубих!!! Благодарим Ви, че бяхте с нас на това пътешествие.