В Днешното Видео Говоря За Качеството На Светлината и Как Да Различаваме Мека От Твърда Светлина. _____________________________ Предишното видео:ю • КАК ДА ПРИЛОЖИМ СВОЙСТВАТА НА СВЕТЛИНАТА В... _____________________________ Моите линкове: YouTube:
https://www.youtube.com/channel/UCcD6... Facebook: / forphotographerss Instagram: / forphotographerss ________________________________________ Времева Линия: 00:00 - 00:45 - Начало 00:45 - 01:40 -Интензитет на Светлината 01:40 - 01:53 - Качество на Слънчевата Светлина 01:53 - 03:32 - Какво е Твърда Светлина? 03:32 - 05:07 - Какво е Мека Светлина? 05:07 - 05:23 - Разликата! 05:23 - 06:00 - Край! _____________________________ Когато фотографите говорим за ,,качество на светлината", става въпрос за това колко е твърда или мека. Това може да има силен ефект върху снимките ви, независимо дали работите на открито при дневна светлина или в студио на изкуствено осветление. Качеството на светлината може да бъде описано и по отношение на интензитета й.Това означава просто колко ярка (или не) е тя, което има водеща роля за приложимите комбинации от диафрагма, скорост на затвора и ISO: когато светлината е с висок интензитет, може да е необходимо да изпозлвате по-затворена диафрагма, висока скорост на затвора и ниско ISO; когато е по-малко интензивна, може да се наложи да разчитате на отворената диафрагма, ниска скорост на затвора и високо ISO. Въпреки че Слънцето безпорно е огромно то изглежда много малко в сравнение с фотографираните обекти на Земята. Привирният размер спрямо обекта, а не истинският размер на звездата е това, което създава твърдият източник на светлина. Източникът на твърда светлина е по-малък на снимания обект (точков светлинен източник) и светлината често е директна и недифузна. Такъв тип светлина се наблюдава по обед, в ясен, слънчев ден или когато насочите светкавица директно към обекта. В резултат се получават дълбоки, ясно очертани сенки и резки очертания. Обикновено (но невинаги) ще разполагате с достатъчно светлина за създаване на експозиция, така че ще иамте голям избор от настройки на диафрагмата, скоростта на затвоа и ISO. Използван самостоятелно, твърдият светлинен източник често създава високи нива на контраст с изкрящи светли участъци (особено на отразяващи повърхности) и почти непроницаеми сенки. В зависимост от посоката на светлината това може да бъде идеално за представяне на детайлите в текстурата, но може да породи проблеми с динамичния обхват; ако контрастът е твърде висок, рискувате да орежете светлите участъци или сенките. За да намалите контраста до по-умерени нива, може да използвате допълнително осветление (например запълваща светкавица) , отражатели и разсейватели. Друг вариант е при възможност да преместите осветлението, което ползвате, по-близо до обекта. Въпреки че това може да ви се струва противопоказно, преместването на светлиния източник по-близо до обекта ефективно увеличава размера му спрямо него, а колкото по-голям е източникът на светлина, толкова по-мека ще бъде светлината. Меката светлина се получава, когато светлинният източник е по-голям от обекта и се изразява в плавна градация от осветените към сенчестите участъци (ако въобще има сенки). Типичен пример за това е облачен ден, когато слънчевата светлина е разпръсната от облачните слоеве, които превръщат цялото небе в един гигантски източник на мека светлина. Същият омекотяващ ефект се получава когато изпозлвате софтбокс, чадър или разсейвател срещу светкавицата или отразена светлина от стена, таван или отражател, така че привидно да се увеличи размерът на източника. По отношение калибрирането на експозицията, на мека светлина се работи много по-лесно, отколкото на твърда. Обикновено има малка разлика между осветените и сенчестите участъци, така че динамичният обхват не представлява проблем. И действително, цялостната матовост на меката светлина на фотоапарата освен ако обектът не е особено светъл или тъмен. И макар че с мека светлина се работи по-лесно, присъщата и матовост невинаги води до вълнуващи снимки. Проблемът се състои в това, че погледът ни естествено се привлича от зони с по-висок контрас, а меката светлина прави точно обратното. Докато твърдата светлина може да ,,изсече" изображения със светлосянка, съставено от черно и бяло, меката светлина ,,рисува" образите в нюанси на сивото. В резултат на това детайлите не са така отчетливи, текстурата става по-неясна и цялостният ефект е много по-ненатрапчив. Това не е непремнно лошо, но е много по-трудно да създадете изборажения, което ,,изсича" от страницата или екрана, когато работите на мека светлина. ___________________________________ Ако това видео ви е било полезно, споделете го с приятели.
