Село Илинден събра наборите на Богородица, 19.08.2019

Всяка година за Богородица сгушеното в северните склонове на планината Стъргач село Илѝнден оживява. Хората идват да нагледат родните къщи, да се видят с роднини и приятели, да се повеселят. Събират се набори за другарски срещи. - - Празненствата в Илинден продължават три, четири, а понякога дори пет дни. Най-възрастните тази година са родени през 1939, а най-младите - през 2001 г. Селската кръчма и двете бистра на открито край ши́рината, площада - както му казват по книжовно, за миг не остават празни. Тодор Кръстев Чолев, който живее в Хасково, е изминал стотици километри, за да дойде и да присъства на другарската среща. Дядо Тодор разказва, че с нетърпение очаквал да отиде в Илинден. Не си е идвал цяло десетилетие, когато наборите му се събрали да празнуват 70-годишнината. Тогава е бил със съпругата си, но тя починала и сега той дошъл с дъщеря си, да й покаже родната къща и роднините в пиринския край. Стегнал вярната Ладичка седмица преди пътуването. По пътя спирал в Банско, за да се види с първия си братовчед, с когото носят едно и също име, тъй като са кръстени на един дядо, и с друг братовчед - Йеремия, и семейството му, в село Садово, Гоцеделчевско. Времето не е пожалило празните къщи в Илинден. Сега са порутени и обрасли, но под разрухата прозира майсторлъка на зидарите, градили къщите преди повече от 100 години. Още като пристигнал дядо Тодор Чолев отишъл до родния дом. По счупената стълба се изкачил до чардака и, вперил взор в далечината, си припомнил минали събития - как малката му сестричка Златка си провряла крачето между пръчките на терасата и щяла да падне, къде майка му - баба Мария готвела, къде се хранели ... Не са запазени официални исторически данни откога съществува село Илинден. Но една табела на къща в центъра казва, че родът Зимбилеви е отбелязал 400 години през 1995-а! До 1951 г. Илинден се е казвало Либяхово. Местните са били много будни хора - училището било създадено още през 1870 г., а през 1905 г. в началния курс имало 1 учител и 65 ученици! В началото на ХХ в. населението било около 2000 души, но поради икономически причини започнало изселване, като най-масовото е било през 1958-1959 г. Сега тук живеят по-малко от 100 човека. На най-високия връх, видим от всички посоки, местен бизнесмен е построил параклис и православен кръст. На ши́рината е издигнат паметник с имената на загиналите либяховци в началото на ХХ век. Четирима от тях са от рода Чолеви - Ангел, Атанас, Кръстьо и Манол, убити по време на различни събития. Селото е било опожарено по време на Междусъюзническата война през 1913 година. Гърците, като силно вярващи християни, не посегнали единствено на църквата "Успение Богородично" и тя оцеляла. Храмът, строен през 1828-1831-а, днес се извисява над селото като майка орлица. Тук свещеник е бил поп Харитон, баща на майката на известния български артист Кръстьо Сарафов - Сирма, от чието рождение тази година се навършват 170 г. Всеки 15 август в църквата се прави търг на дарени предмети, а събраните пари се използват за издръжка на храма. На ши́рината пък веселието не спира, а оркестърът с двама певци свири и през деня, и вечерта и музикантите отдъхват кратко. Либяховци, независимо в кой край на света живеят, са запазили своята сърдечност и гостоприемност. И всеки път си обещават догодина пак да се видят за Богородица.