ЛЮБОВТА НЕ ТЪРСИ ПОКРИВ. Тя - не живее в къща. А в сърце.

В ОЧИТЕ МИ ЗАПОЧНЕ ЛИ ДА МРЪКВА - това е времето...да ми простиш. В Душа се влиза само... като в църква! Да палнеш свещ... А не, да я гасиш. Прощавай, че пътеките са мокри! Зарових обич там... И я полях. Защото... любовта не търси покрив. Ни разни вещи... Може и без тях. От безлюбовие - и аз съм пила горчивата утеха на греха. И (като теб) тъгата си съм крила - под маската (фалшива) на смеха... Сега - не търся нищо... Просто пазя студените стени - на своя храм. Не бих! - го осквернила със омраза. Но, и любов... не мога да ти дам. Тя, любовта... остана при сълзите, които под клепачите си крих... Без нея - е студено под звездите! Да можех!... - да те стопля, с този стих. Тя, любовта... остана при сълзите... Зарових я - под брезова кора! Преди да я заровя - бе в очите. Но ти това - така и не разбра... Прощавай! - че пътеките са мокри... Не ме помни с разплакано лице! Помни, че ЛЮБОВТА НЕ ТЪРСИ ПОКРИВ. Тя - не живее в къща. А в сърце. Гълъбина Митева music: HIROMI SANO