Храм Кладенец Гърло (Пусто Гърло) едно тайствено,мистично и не характерно за Балканите място!!!

Гърленският храм-кладенец е археологически обект, датиран към късната бронзова епоха, намиращ се северно от село Гърло, област Перник (България). Обектът представлява подземно сводесто помещение (толос), изградено над кладенец, към който води стълбище (дромос). Откривателката му, проф. Митова-Джонова го свързва с ранна фаза на културата, която по-късно изгражда постройките „нураги“ запазени на оостров Сардиния. Забележителното сходство с покрития кладенец при Балао дава основание за датирането към ХІІ-Х век пр.н.е. Културно-исторческите интерпретации на градежа остават в голяма степен хипотетични поради несистематичните научни изследвания. Гърленският храм кладенец се различава коренно от всички подобни сардински обекти по своето теренно разполагане. На остров Сардиния всички свещени кладенци са разположени на съвършено равнинен платовиден терен. Според инж. Любомир Цонев в това се състои неговата уникалност – съоръжението е полувкопано в стръмен планински скат и изграждането му е било от изключителна сложност. Архитектурната реализация на съоръжението не е типична за тракийската култура, която се развива на Балканите след XV в.пр. Хр. Храм-кладенецът няма предшестващи го архитектурни съоръжения от същия тип, нито последващи такива. На Балканите съоръжението е уникален архитектурен паметник. Култовото съоръжение е открито при разкопки през 1972 г. от научен екип работещ под ръководството на проф. д-р Димитрина Митова-Джонова в местността Пусто Гърло западно от пролома Клисура образуван от Красавската река, на северния дял на Гребен планина (част от Плано-завалската верига), под връх Кула при село Гърло. Първоначално се смята, че градежът е ранна разновидност на късните тесалийски куполни гробници, вкопани в планински скат, но при тях дромосът е на едно ниво с толоса. След като на пода се очертава широко отворена шахта, проф. Митова-Джонова стига до заключението, че се касае за сепулкрален (погребален) архитектурен паметник от нов вид – с несвойствено съчетание на шахтов гроб под голямо куполно засводяване. По време на археологическото проучване обаче тази първоначална хипотеза е отхвърлена, тъй като са разкрити кости на жертвени животни, които свидетелстват за култовия характер на градежа. Проф. Митова-Джонова намира аналогии на съоръжението при древните водоемни съоръжения на Микена и Палестина. Тези съоръжения са с големи размери, но при тях отсъства толос и опейон. По време на продължителното търсене на аналог на градежа проф. Митова-Джонова попада и на Протосардинската култура Нураги с нейните свещени кладенци (pozzo sacro) и по време на този процес през 1982 г. откривателката на Гърленския храм-кладенец посещава остров Сардиния, където обхожда много от свещените кладенци и кули-нураги намиращи се на средиземноморския остров. На място установява, че Храм-кладенецът при Балао напълно съответства като размери и градеж на кладенеца при село Гърло. Според проф. Митова-Джонова храм-кладенецът при село Гърло е единственият сакрален градеж, аналогичен и синхронен на протосардинския кладенец Куккуру от Сетимо сан Пиетро, Сардиния. Подобно на същия сардински сакрален градеж, Гърленският храм-кладенец е бил елемент от сакрален комплекс. Западно от кладенеца по склона до към края на 1960-те години е съществувало каменно корито, изградено от четири каменни блока, наподобяващо долмен. На скалния масив над кладенеца според разкази на местни жители от село Гърло са били изписани рисунки. На около 700 – 800 m северозападно се е намира местността Русалимските гробища, където са били издигнати побити камъни (менхири) – днес унищожени. По време на теренното проучване през 1972 г., което проф. Митова-Джонова осъществява по северозападния склон на връх Кула, тя отбелязва че по целия склон се наблюдават разсипи, аналогични на строителния материал ползван за изграждането на кладенеца. Обстоятелството, че този камък се намира по-високо над градежа, категорично разкрива наличието на друго, аналогично синхронно строителство, вероятно руините на селище. “Древно келтско (латинско) гробище” край с. Гърло Местните хора твърдят, че гробището е поне на възраст от пет столетия. Някои от тях твърдят, че дедите им са наричали мястото „латинското гробище“. Вероятно мястото е било използвано и в по-ново време, защото върху един от кръстовете се чете годината 1882.Интересно е, че повечето кръстове на територията на старото гробище са от типа на т.нар. „келтски кръстове“. Кръговият надгробен паметник, представлява каменен диск, увенчаващ паралелепипеден стълб, една трета от който е забита в земята. Върху лицевата страна на диска, която е обърната към гроба, най-често е моделиран в камъка кръг с вписан в него равнораменен кръст – пластичен израз на възгледа за четирите основни елемента на Вселената. Той е популярен в изкуството като хоризонтален модел на Света с четирите основни посоки, а също и като идеограма на Слънцето. #гърло #кладенец #nature #naturephotography #природа #планина #пещера #cave #bulgaria #храм #гроб