Оставен в Софийския дом за сираци…Години по-късно трябваше да се грижа за тази, която ме остави там“

Бях оставена в сиропиталището в София, когато бях още дете. Спомням си звука на затварящата се зад мен врата, хапещия студ и лицето, което се обърна, без да погледне назад. Израснах с убеждението, че никога повече няма да видя тази жена. Но съдбата, с тихия си начин да ни върне това, което избягваме, ме изправи лице в лице с нея отново... години по-късно. Тя беше слаба, възрастна, лежеше в болнично легло, а аз - дъщерята, която тя изостави - сега бях медицинската сестра, която трябваше да се грижи за нея. Гледайте до края и открийте как прошката може да излекува рани, които времето никога не е успяло да изтрие. Абонирайте се за канала за още истински истории. трогателни истории, истински истории, човешка драма, българско сиропиталище, майка и дъщеря, прошка, изкупление, дълбока емоция, безусловна любов, емоционално кино, София, житейски истории, кинематографичен разказ, събиране, преодоляване, истории, които те разплакват, истории за прошка