Село Николаевка, родното място на Петър Дънов, Учителя
Локация – Николаевка, област Варна Участници: Георги Христов, Живко Василев Село Николаевка, община Суворово, се намира на 30 км северозападно от град Варна. Разположено е на 350 м над морското равнище от двете страни на Николаевска река. Основано е през 1823 г., като първото му име е Хадърча. Селото значително променя облика си след 1829 г., когато няколко големи рода от с. Гулица и с. Еркеч се заселват там. Селото се преименува през 1877 г. в чест на княз Николай Николаевич – главнокомандващ руските войски, по-малък брат на цар Александър II. Заедно със завареното турско население през 1874 г. с. Николаевка има 800 жители и 163 къщи, от които 41 турски, 114 български и 8 цигански. По същото време българите достигат до 140 семейства. Атанас Георгиев, дядо на Петър Дънов, е избран за мухтар (кмет) през 30-те години на ХІХ в. и скоро след това придобива почетното звание „чорбаджи“. Той създава семейство и има три деца: двама сина – Петър и Злати – и дъщеря Добра, майката на Петър Дънов. Подтикнат от патриотични подбуди, Атанас Георгиев наема млад и перспективен учител при откриването на училището в своето село. Това е Константин Дъновски, тогава на 17 г., който получава за труда си 500 гроша годишно възнаграждение и храна. Младият учител започва своето просветно дело при трудни условия за работа, като на първо време набира за свои ученици 10-15 деца от селото. По този начин през 1847 г. Константин Дъновски става първият български учител не само в с. Хадърча, но и в цялата Варненска област. На 26 октомври 1851 г. по инициатива на Атанас Георгиев се издава височайш ферман за осветяването на новопостроената църква, на която церемония присъства дори и самият гръцки владика Порфирий. Църквата е наименована „Св. Атанасий Александрийски“. Тя продължава да съществува и се използва за църковно служение и до днес. През 1860 г. Атанас Георгиев получава пълномощия и се отправя за Цариград, където остава да работи за отстояването на българските народностни интереси до края на живота си. За отбелязване е, че пребиваването му в Цариград става на собствени разноски. След тежък и всеотдаен труд за българската църковна независимост той оставя своите кости в Цариград по време на чумната епидемия през 1865 г. Роднините на Атанас Георгиев имат намерение да донесат от Цариград останките му, но е донесена само надгробната плоча, която е поставена в църковния двор върху гроба на неговия внук Атанас Златев, убит съвсем млад от турски разбойници в гората на с. Ботево. виж повече:
