Форми на интерпретация на Юстиниановата чума във Византия (541–750 г.). Гл. ас. Теодор Димитров

Както нееднократно е отбелязвано в съвременните изследвания, византийците така и не успяват да предложат кохерентна интерпретация на различните природни бедствия и пандемиите. Типичен пример в това отношение е т. нар. Юстинианова чума (541–750). Ранновизантийските автори прибягват до разнообразни реторически стратегии, за да (си) изяснят причините за нейното избухване и разпространение. Най-често болестта се осмисля в християнски контекст като проявление на Божия гняв или като форма на теодицея и божествена педагогика. Налице са обаче и някои алтернативни възгледи за произхода на заразата, повлияни от средиземноморския фолклор през епохата или от принципите на рационалистичната гръко-римска медицина. Настоящата лекция има за задача да представи, макар и без да претендира за изчерпателност, основните форми на интерпретация на Юстиниановата чума във Византия. Всички лекции, представени в рамките на "Академичен месец и 1/2" са част от Календара на културните събития на Столична Община

Смотрите также