Никола Вапцаров - Писмо (Ти помниш ли...)

Никола Вапцаров - Писмо Ти помниш ли морето и машините и трюмовете, пълни с лепкав мрак? И онзи див копнеж по Филипините, по едрите звезди над Фамагуста? Ти помниш ли поне един моряк, нехвърлил жаден взор далече, там, дето в гаснещата вечер дъхът на тропика се чувства? Ти помниш ли как в нас полека-лека изстиваха последните надежди и вярата в доброто и в човека, в романтиката, в празните копнежи? Ти помниш ли как някак много бързо ни хванаха в капана на живота? Опомнихме се. Късно. Бяхме вързани жестоко. Като некакви животни в клетка светкаха очите жадно и търсеха, и молеха пощада. А бяхме млади, бяхме толкоз млади!... И после... после некаква омраза се впиваше дълбоко във сърцата. Като гангрена, не, като проказа тя раснеше, разкапваше душата, тя сплиташе жестоките си мрежи на пустота и мрачна безнадеждност, тя пъплеше в кръвта, тя виеше с закана, а беше рано, беше много рано... А там - високо във небето - чудно трептяха пак на чайките крилата. Небето пак блестеше като слюда, простора пак бе син и необятен, на хоризонта пак полека-лека се губеха платната всяка вечер и мачтите изчезваха далеко, но ние бяхме ослепели вече. За мен това е минало - неважно, но ний делехме сламения одър и тебе чувствам нужда да разкажа как вярвам аз и колко днес съм бодър. Това е новото, което ме възпира да не пробия своя слепоочник. То злобата в сърцето трансформира в една борба, която днес клокочи. И то ще ни повърне Филипините и едрите звезди над Фамагуста, и радостта, помръкнала в сърцето, и мъртвата ни обич към машините, и синята безбрежност на морето, където вятъра на тропика се чувства. Сега е нощ. Машината ритмично припева и навева топла вера. Да знаеш ти живота как обичам! И колко мразя празните химери... За мен е ясно, както че ще съмне - с главите си ще счупим ледовете. И слънцето на хоризонта тъмен, да, нашто ярко слънце ще просветне. И нека като пеперуда малка крилата ми опърли най-подире. Не ще проклинам, няма да се вайкам, защото все пак, знам, ще се умира. Но да умреш, когато се отърсва земята от отровната си плесен, когато милионите възкръсват, това е песен, да, това е песен! 🎧 Музика, генерирана с изкуствен интелект – режисирана и публикувана от BulgarAI. 💀 Създадено от алгоритми. Задвижвано от метъл. Вдъхновено от България. ⚔️ Харесай, сподели и се абонирай за метъл въстанието! 💀 Не просто слушай – бъди част от AI-метъл революцията. #БългарскиМетъл #България #BulgarAI #BulgarianMetal #BalkanMetal #MetalFromTheBalkans #SlavicMetal #AIArtMusic #MachineMadeMetal #AIMetal #AIgeneratedMusic #HeavyMetal #DoomMetal #PowerMetal #IndustrialMetal