Дигитален ренесанс на занаятчийските, кулинарните и сомелиерските традиции

ДИГИТАЛЕН РЕНЕСАНС НА ЗАНАЯТЧИЙСКИТЕ, КУЛИНАРНИТЕ И СОМЕЛИЕРСКИТЕ ТРАДИЦИИ Уникалните традиционни европейски занаяти са свързани с производството на предмети за бита, инструменти и оръдия на труда, а също така и с местната кулинария по отколешни рецепти - производството на екологично чисти храни и напитки. Като културни ценности – майсторските умения и познания влизат в групата на най-застрашените от изчезване нематериални артефакти. Те не притежават трайно физическо битие, което затруднява тяхното съхранение и социализация. Паралелно с това обаче, непрекъснато се увеличават възможностите за тяхното надграждане с нови технологии. Надграждане, както в процеса на тяхното производство, така също и в процеса на тяхното разпространение и социализация. Това засилва интереса на съвременните потребители към предлаганите занаятчийски производства, продукти и услуги. Този интерес се засилва още повече с нарастващия отлив от силно индустриализираните производства, отдалечаващи хората от природата, екологията, традицията и техните исторически корени. Цифровата революция отвори безгранични възможности за предприемачите в сферата на културата - всичко от демонстрация на местни майсторски умения, през презентиране на музейни сбирки онлайн - до стрийминг на концерти и представления, които осигуряват световна публика на събитието. В противен случай тези събития биха били видяни единствено от местната общност. Сега те достигат до публиката на места с ограничена културна инфраструктура или пък излизат извън рамките на националните граници и могат да бъдат наблюдавани от всяка точка на света. В същото време повишаването на образователните нива на потребителите и все по-големия избор от развлечения и предложения за свободното време означава, че хората са много по-взискателни. Всеки един културен продукт или услуга трябва да бъде готов да се бори за потребителския интерес. Създаването на ново цифрово битие на занаятите в новия информационен век е сериозен принос в опазването, съхранението и социализацията на тези културни ценности. Всички начинания в тази посока, включването на всички носители на културните ценности, източниците на информация и научен потенциал в една обща дигитална социална мрежа, ще повиши капацитета на заинтересованите страни за прилагането на един нов и модерен начин за съхранение и надграждане на занаятчийските производства. Съвременните културни процеси неминуемо носят белезите на интензивното развитие в комуникационните технологии и комуникационните мрежи. В новото време представителите на всяка категория от участници в социалната мрежа ще имат възможност, чрез своите персонални смарт-устройства, да получават информация, да разглеждат, да коментират, а паралелно с това и да публикуват снимки аудио-записи, текстове – свързани със създаването и потреблението на занаятчийски, кулинарни и еноложки традиции или пък с конкретни личностни преживявания в процеса на тяхното културно потребление. „Теоретично занаятчийските производства предполагат начин на живот, който е несъвместим с появата на продуктите и услугите на индустриалното общество. Това , обаче, е подвеждащо. Занаятчийското творчество кореспондира с основния човешки импулс - с желанието работата да се свърши добре заради самата нея“. Така пише Ричард Сенет в книгата си „Занаятчията“, в която подчертава естествения инстинкт на хората да извършват квалифициран ръчен труд, независимо дали са майстори занаятчии, лекари, адвокати или компютърни програмисти. Външно погледнато изглежда, че занаятите отмират на фона на тотално глобализиращ се и технологично развиващ се свят- свят в който магазините и търговските центрове предлагат едни и същи неща навсякъде: едни и същи дрехи, същите обувки, същите миризми. На този фон, в добре дефинирана ниша на ръчните производства, настъпва ренесанс на занаятите.