Никога не съм обичала да се сбогувам. И много заобичах "Нераздяла". Spotify -
Виновниците за това: Zhaklin - / _zhaklin ( / _zhaklin ) Music: Kamen -
https://instagram.com/kamenmakesmusic... (
https://instagram.com/kamenmakesmusic...) Zhaklin - Arrangement: Stefan Vuldobrev - Algoriddimm -
https://instagram.com/algoriddimm?igs... (
https://instagram.com/algoriddimm?igs...) Music producer: Stefan Vuldobrev - Mix&master: Algoriddimm - * monte music studio * Китара: Konstantin Angelov -
https://instagram.com/konstantinangel... (
https://instagram.com/konstantinangel...) Soprano Saxophone: Venci Trifonov -
https://instagram.com/ventzi_tri?igsh... (
https://instagram.com/ventzi_tri?igsh...) Production crew: Director&edit: - Joro Peev -
https://instagram.com/jawpains?igshid... (
https://instagram.com/jawpains?igshid...) Video Producer: Alex Genchev -
https://instagram.com/alexsturshel?ig... (
https://instagram.com/alexsturshel?ig...) Camera&color: Ivan Ivanov -
https://instagram.com/nanionaniov_stu... (
https://instagram.com/nanionaniov_stu...) Camera assistant: Боян Фераджиев -
https://instagram.com/boyanferadjiev_... (
https://instagram.com/boyanferadjiev_...) Production assistant: - Ivan Sokolov - ART dep.: Joro Peev Styling&glam: Zhaklin - Joro Peev - Special Thanks: *Creative musical assistance - Chris Makarov & July Slavchev Konstantin Elenkov и село Левски! Текст : Zhaklin из “Любов - магическа реалност” българска, любовна лирика. /Богомил Райнов, Веселин Ханчев, Христо Радевски/ “За твойто тихо идване, което все още в мен отеква като гръм. За даденото и назад невзето, за прошката, че с теб съм и не съм. За думите понякога спестени … за ласките, които не спести. За силата, която вля у мене, когато беше най-безсилен ти. Отиде си небето се разплака. Скръбта наведе старите ели и вятърът засвири сред букака. С две думи, времето се развали. Камината във стаята запуши и скръб, и дим очите насълзи. Стоя и със досада слушам как псето срещу вятъра ръмжи. Ние с теб сме две същества, две крила на една накипяла и ревнива душа. Затова аз не вярвам в нашата раздяла. За туй, че бе на мое име кръстен. За твоя лош и твоя хубав час. На твоя малък пръст наместо пръстен, горещите си устни слагам аз. Отиде си небето се разплака Скръбта наведе старите ели и вятъра засвири сред букака. С две думи времето се развали. Камината във стаята запуши и скръб и дим очите насълзи. Стоя и със досада слушам как псето срещу вятъра ръмжи. Ние с теб сме две същества две крила на една Накипяла и ревнива душа затова аз не вярвам в нашата НЕраздяла.” И Бегбеде да помълчи...
