Сайт использует сервис веб-аналитики Яндекс Метрика с помощью технологии «cookie». Пользуясь сайтом, вы даете согласие на использование данной технологии.
Празникът се отбелязва на осмия ден преди Великден. Според народната традиция той е наричан още „Лазар“, „Лазарица“ или „Лазарова събота“ и е сред най-важните в календара на българите, посветен на любовта и плодородието. В обичая, който се изпълнява на този ден могат да участват само момичета между 10 и 16 години. Лазаруването е обред за посвещаване. След „преминаване“ през него момичетата вече могат публично „да се момеят“, имат право да се гиздят, да обличат везани ризи и да бъдат поискани за жени. Старите вярвания казват, че „нелазарувала мома не е мома“, че „мома, ако не е била на Лазар не може да ходи на седенки и не може се задоми“, затова на такива моми се е гледало с пренебрежение и присмех. Подготовката за изпълнение на обичая лазаруване започва още „среди пости“ или в средата на Великденския пост. В продължение за повече от три седмици момичетата се събират и разучават лазарски песни и танци. Музей „Етър“ възражда тази традиция за първи път през 2010 година с провеждане на образователната програма „Училище за лазарки“. Инициативата има вече девет поредни издания, а интересът на младите момичета към включване в нея расте всяка година. Първото издание на „Училище за лазарки“ се провежда през 2010 г. В инициативата се включват десетина момичета на възраст между 13 и 16 г. През 2018 г. завършилите училището са повече от 30, а възстановките на обичая Лазаровден в музея вече са дългогодишна традиция. Целта на инициативата е запознаване на младите момичета с обичая Лазаруване и преживяване автентичността на празника. Участничките се въвеждат в символиката на Лазаровден, разучават обредни лазарски песни и танци. След преминаване на обучението в „Училището за лазарки“ момичетата участват във възстановка на обичая, която се провежда в музей „Етър“ на самия празник. Девойките са облечени в автентични габровски носии, носят на главите си венчета, а в ръцете си кошници, украсени с цветя. Пред многобройните посетители на музея те минават и благославят с танци и песни къщите по занаятчийската чаршия. Майсторите занаятчии са неизменна част от празника, влизайки в ролята на стопани на къщите. За проявеното в празничния ден усърдие завършилите успешно „Училището за лазарки“, получават „Уверително“, че вече са моми и могат да се задомят.