Проповед в  10 Неделя след Петдесетница. Начало на Индикта – Църковната нова година.

Евангелие от Матей 17:14-23 14. Когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който падна на колене пред Него 15. и рече: Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, защото често пада в огън и често във вода; 16. водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят. 17. А Иисус отговори и рече: о, роде неверен и развратен! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете Ми го тука. 18. И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето; и то от оня час оздравя. 19. Тогава учениците пристъпиха към Иисуса насаме и Му рекоха: защо не можахме ние да го изгоним? 20. А Иисус им рече: поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно. 21. Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост. 22. А когато се намираха в Галилея, Иисус им рече: Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце, 23. и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне. И те се нажалиха твърде много.