Първия път, когато ми се случи това беше пет, шест години, може би, преди да ме посветят. Но понеже бях много религиозен, всяка вечер додявах на Господа. Не да му казвам молитви - мрънках, чисто и просто му се оплаквах. Навън започваше да се стъмва - седем, осем часа и си лягах тогава. Седях в леглото и се оплаквах на Господа, разбира се, на кой друг. Друг около мен няма. Аз съм сигурен, че ме чува, но нямах обратната връзка. И почвам: „Господи, ама видя ли, това, онова, трети, пети. Кой ме обидил, кой живял по-богато, значи имал съм някакъв вид завист. На кой всичко му е наред. Ей тука съм се заврял и така нататък“. Стана някъде към дванадесет часа. И по едно време усещам, като стрела излитам от тялото, през един светлинен коридор, и се озовавам над селището, където е. Невероятно. Познавам го отгоре. В астрала има една синкава светлина... Георги Изворски Откъс от беседата "Звездни пътешествия", 2022 г.
