Здравейте приятели, намирам се пред параклис „Св. Тодор Стратилат“. Днес ще ви разкажа за един атентат, който се случил преди 160 години в борбата между българи и гръкомани за национално самосъзнание. Тази история ни разказва неговата дъщеря Фанко Кръстева. Бил облачен октомврийски есен ден през 1864 година. Лозята в околностите на град Станимака вече пращели от плод и били готови за бране. Костадин Кузмов / Бако Динчо / вече цяла седмица ходил и наблюдавал гроздобера. Изморен от дългия ден малко преди здрач той крачел към града. Наближавайки параклиса той дочул лек шум от близкия храсталак, спрял за секунда да се огледа. В този миг от храсталака се чул силен гръм, той замахнал с ръка и силна болка опарила лицето му. Веднага се покрило с капки кръв. Дочул глъч, хората наоколо се втурнали към него, да помогнат. В този момент атентаторът успял да избяга. Лицето на Динчо отекло и подпухнало. С помощта на двама мъже успял да се прибере в къщи. Около 10-на дни се наложило да лежи у дома. След като всичко отшумяло в лицето му останали следи от барутното обгаряне, сякаш бил преболедувал от сипаница /шарка /. От този ден нататък Бако Динчо се движил с охрана, защото се страхувал за живота си. Параклисът е бил опожарен при отстъплението на турците по време на освободителната война. Отново е възстановен от Тодор П. Папратилов. Днес е скътан и сгушен в полите на Родопите, запустял и безлюден. И все пак наоколо се отглеждат лозя! Нека се поклоним на това свято място, където се е случил атентатът срещу Бако Динчо, този виден станимашки възрожденец, отдал живота за доброто и благополучието на българите от Станимака. Hello friends, I am in front of the chapel "St. Todor Stratilatus". Today I will tell you about an assassination that happened 160 years ago in the struggle between Bulgarians and Greeks for national self-awareness. His daughter Fanko Krasteva tells us this story. It was an irradiated October autumn day in 1864. The vines in the vicinity of the town of Stanimaka were already bursting with fruit and ready to be picked. Kostadin Kuzmov / Bako Dincho / has already been going and observing the grape harvest for a whole week. Tired from the long day, shortly before dusk he walked towards the city. Approaching the chapel, he heard a slight noise from the nearby bushes, stopped for a second to look around. At that moment, a loud thunder was heard from the bush, he waved his hand and a great pain scalded his face. It was immediately covered with drops of blood. Hearing a noise, the people around rushed to him to help. At that moment, the assassin managed to escape. Dincho's face was swollen and puffy. With the help of two men, he managed to get home. He had to stay at home for about 10 days. After everything subsided, traces of gunpowder burns remained on his face, as if he had recovered from smallpox. From that day forward, Bako Dincho moved with security because he feared for his life. The chapel was burned during the retreat of the Turks during the liberation war. It was restored again by Todor P. Papratilov. Today it is hidden and nestled in the skirts of the Rhodopes, desolate and uninhabited. And yet vineyards are grown all around! Let us worship at this holy place, where the assassination attempt took place against Bako Dincho, this prominent Stanimaka revivalist, who gave his life for the good and well-being of the Bulgarians from Stanimaka. #bulgaria #hystory #travel #asenovgrad #stanimaka #revivalist #mountains #chapelle #българия #асеновград #възрожнец
