Проповед в 4 Неделя след Неделя подир Въздвижение - на св. Отци от VII Вселенски събор

Евангелие от Лука 8:5-15 5. излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха; 6. а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага; 7. други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха; 8. а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша! 9. А учениците Му Го попитаха и рекоха: какво значи тая притча? 10. Той отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират. 11. Тая притча значи: семето е словото Божие; 12. а това, що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят; 13. а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват; 14. а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод; 15. а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!