Заекване или какви тайни крие плавният говор?

Заекване - пример за дисбаланс между съзнавано и несъзнавано и как биофийдбек подхода успешно повлиява това говорно нарушение? Мойсей е един от първите описани случаи на човек, който заеква. Това не му пречи да изиграе една от най-важните роли в културното развитие на човечеството преди Христа, та и до днес. В опитите да се намери отговор за причините, които предизвикват това нарушение, откриваме колко малко знаем за появата и естеството на говора, езика, съзнанието и отношенията му към несъзнаваните процеси в тялото. Говорно плавностно нарушение, което се характеризира с блокажи, повторения, удължения на звук или сричка и засяга 1 % от хората във всяка страна. Знаем, че неплавната реч се проявява ситуативно при човек, който заеква сериозно в някои говорни ситуации, напр. диалог, телефонен разговор, разговор с непознат и т.н., а в други той продуцира абсолютно плавна реч – при пеене, при разговор с приятели, домашни любимци и др. Кое прави говорната система нестабилна и чувствителна към различни фактори психични и социални и създава травматични преживявания на човека, който заеква, и на околните, които влизат в контактт с него? Неврологичните причини са вече доказан факт и човек, страдащ от това нарушение, не може да ги преодолее с лека ръка. Към тях се прибавят различни психични процеси – поява на тревожност, страхове, което може да доведе до отбягване на говоренето, логофобия, избягване на вербалната комуникация и формиране на точно определен поведенчески и личностен облик на човека, който заеква. Ранното заекване при децата се възстановява на 80%, но ако се приложи неадекватно родителско и терапевтично въздействие този процент може да намалее и проблемът да се фиксира – насочване внимание към неплавностите, поправяне непрекъснато на „грешките“, отучване да пише детето с лява ръка, наличие на токсичен стрес в семейството и много други. Говорната функционална система включва дихателен волеви акт, фонация (гласообразуване), артикулация (начленяване на звуковете), резонация, езикова (семантика и прагматика) и супралингвистична система (прозодика – темп, ритъм, интонация, ударение, пауза), както и мисловен процес. Но в каква степен тези изброени процеси са напълно съзнателни и каква част от тях са напълно несъзнавани и не подлежат на волеви контрол и „програмиране“? Как дисбалансът между отделните функционални и управленски системи в тялото и психиката могат да се проявят в неплавна реч или друга симптоматика.