YVA - Адмира — Последната Жулиета на Сараево

Разбери защо светът си спомня 👉 :
YVA – Admira — Poslednja Julija Sarajeva *sa srpskim titlovima Song written and performed by YVA -   / yvayan   Produced, mixed and mastered by Stoyan Bozov -   / headbush   🎥Video: Production: Clamer Production Studio -   / clamerproduction   Director: Georgi Manov -   / joro_manov   Executive producer: Atanas Barzakov - DOP: Krum Rodriguez -   / krumdp   Stylist: Kristina Simidchyska & Pola Popova -   / krispinna     / poowla   MUA: Alis Shopova   / alice.make_up   & Aleksandra Milusheva -   / _alx.makeup_   Camera rental: Nikolai Pavlov 1st DOP Assistant: Genadi Ivanov Color Grading: Boris Tivchev Cast: Zhaklin Daskalova -   / _zhaklin   Ivan Stanchev -   / ivanstancheev   Todor Yankulov Zornitsa Popova -   / zornica__popova   Nikola Yordanov -   / niki.n.yordanov   Natali Nikova -   / natali.nikovaa   Lyuba Dimitrova -   / l_dorna   Beata Atanasova -   / beata_beliata   Stayko Staykov -   / staikostaikov   Dimitar Pishev -   / dimitarpishev   Dimitar Ivanov - Mich - Ioana Racheva -   / ioana.racheva   Tatyana Yolinska -   / tatyanayolinska   Krasimir Parvanov (guitar) -   / krasimanka   Iliyana Georgieva (cello) -   / iliyana.georgieva25   Krisstofor Kem (violin) -   / krisstoforkem   Bojana Yankulova (backing vocals) -   / bojanayankulova   📍С подкрепата на: Национален фонд "Култура" и сдружение „Суматоха“ Текст: Какво ли си чувствала, мила Адмира, Когато го срещна на Нова година? Очите ви тайно да пишат сонет — Така ли си дадохте вечен обет? Така ли ръцете ви, мила Адмира, Се вплетоха, както плете се коприна? Стъпка по стъпка и камък по камък, От петък до петък, от залък до залък... Адмира, защо ли се случи така? Дали е възможна любов без война? И тихо, на моста под свойте нозе — Прегръщай, Адмира — Момчето умира. Поне ще си тръгнеш със него и ти — Два дъха, куршум и земя ви дели. И двадесет метра до друга страна Са хиляди крачки към безкрайността. И колко изчака го, мила Адмира, От чужда страна да се върне готов... Писмата изпиваш, оставяйки диря От капки с надежда и чиста любов. И тръгнали двама да дирят подслон Сред руини, шрапнели и бели дантели. Не казали сбогом на майка, баща — На двадесет метра от друга страна. Адмира, защо ли се случи така? Дали е възможна любов без война? И тихо, на моста под свойте нозе — Прегръщай, Адмира — Момчето умира. Поне ще си тръгнеш със него и ти — Два дъха, куршум и земя ви дели. И двадесет метра до друга страна Са хиляди крачки към безкрайността. И майското слънце над вас пак изгрява — На шестия ден чак конвой се задава. Към Сърбия някой телата прибира — Дали си очаквала, мила Адмира?