Княжевски лифт - Възможно Минало в Бъдеще #mechanicalwings

Княжевския лифт - не до там забравената история на съоръжението. Прокрадвайки се из тъмните гори откриваш тайни. Понякога намираш погинали градове, като Ангкор в Камбоджа. Друг път ръждивите струни на Княжевския лифт. Княжевския лифт е открит през 1962 година и отвъд гръмките статистики за 11 минути изкачване от Княжево до Копитото или 600 души капацитет в час се крие тъжна история. И то кратка. Малко след откриването на въжената линия в тежка авария загиват 6 души. Кратката му история, обаче приключва през 1992 година при поредната авария, резултат на десетилетия заобикаляне на защитите на лифта, тъй като подръжката му е занемарена. Не можем да променим миналите си избори, в това число съдбата на Княжевския лифт. Не можем да прелетим назад, за да вкусим какво е било да се носиш плавно като лодка в спокойно море, изкачвайки хребета на Копитото. Шегувам се, можем точно това - да прелетим, сякаш сме лифт. Едва ли съвременниците на откриването на лифта са си давали сметка, до къде ще се разпростре техническия напредък, като ползватели на лифта не са предполагали и до какво занемаряване ще стигне - с всичките позиви за постиженията на комунистическия период, страната ни така и не развива фабрика или работилница за лифтови съоръжения, а Княжевския лифт е базиран на модел от 1947 година. Разбира се прелитането ни над маршрута на лифта има своите ограничения - просеката, която е била изсечена за лифта, на много места е погълната от гъстите корони на дърветата, расли тук повече от 30 години - природата си възвръща нейното. Освен това коварните течения завихрящи се между хребетите, комбинирани с Владайските ветрове и епизодични прояви на Фьон създават особено динамична среда, в която права линия се поддържа трудно. Съдбата на лифта е предопределена от частни интереси, на хора, които с действията и бездействията си, издават че знаят какво вършат. Впрочем не само с този лифт, но с всички съоръжения на планината Витоша. На пръв поглед това е негативно явление, но ако се вгледаме по-дълбоко....може би не. Състоянието на лифтените станции в Княжево и на Копитото е резултат не само на действието на природните сили - вандализирани и изпъстрени с графити, посветени на футболни отбори или неприлични послания, разграбените електро двигатели, задвижвали оглозгания скелет на съоръжението, както и липсващите кабинки на лифта, разграбени за алуминия, от който са били направени. С едно изключение кабинка малинка. Всичко това, показва, че че много от посетителите на планината нямат културата на добър стопанин. С други думи бариерите пред достигането на планината, повишават шансовете й да бъде опазена чиста. Тъжно ми, е че за последно съм се возил на лифт в Залцбург или Цугщпице - не защото недооценявам красотите на Австрия и Бавария, а защото родния ми град расте в полите на Витоша. И щом изкачването на гореспоменатите дестинации е възможно със стари австрийски лифтове, някой от които на повече от 100 години, защо вярваме на обяснения на концесионерите, че Княжевския лифт не може да бъде възстановен? Или защо се допускат концесии, когато фирмата концесионер в писмо обяснява, че лифта е бил разграбен преди концесията...как и защо се сключват концесии, които не могат да бъдат реализирани? Тези въпроси са добре познати и разпространени още от зората на Третата българска държава. Всички ние знаем и отговорите им. Не ме плаши, окаяното състояние на лифта, може би защото след заяснемането на месокомбинат Родопа и артистичната му архитектура или след филма за разпадащия се мастодонт на Профсъюзната школа в Овча Купел съм претръпнал на разрушения. Може и защото съм набор Чернобил - интереса към разруха и разпад е част от ДНК ми. И все пак, предпочитам планините си зелени и спретнати. А може би се страхувам, че когато аз остарея, когато вече не мога да изкачвам, като козичка склоновете или няма да мога да карам колело - планината ще остане далечен и недостижим пейзаж. Отминала любов. И ако това е възможното минало в бъдещето ми и аз като още много хора ще трябва да науча немски, за да се наслаждавам на Швейцарски, Австрийски и Германски планини, вместо на иначе близката Витоша. В крайна сметка човек не е пророк в собствената си страна. Може би още 30 години няма да имаме лифтове, този така красив транспорт, който почти ни превръща в птици, носещи се над планината. Ако такава тъмна прогноза се сбъдне ни остава да мечтаем - летейки и припомняйки отново истории, които искат да забравим. Но ръждивите струни на Княжевския лифт ще ни припомнят. #БГ, #България, #София, #Витоша, #камендел, #Шоплук, #дрон, #фпв, #небе, #Mechwings, #BG, #Bulgaria, #Vitosha, #kamendel #peak #drone, #fpv, #fyp, #mounatin, #mountains, #планина, #планини, #планинскинабези, #planinskinabezi, #mountainraids, #механичникрила, #светътнаванката, #svetutnavankata, #механичникрила, #mountain, #планина #boyana #бояна #Mechanicalwings, #kopitoto, #копитото, #Княжево, #Knyajevo, #княжевскилифт, #лифткняжево, #лифт, #Knyajevocablecar, #cablecar