ЗА НАРЦИСТИЧНИЯ НАСИЛНИК...

Всеки един човек притежава нормален нарцисизъм, който е в основата на нашата собствена идентичност. Патологичният нарцисизъм обаче е голям източник на насилие. Той превръща личността в хищник, превзема психическото пространство на другия, възползва се от неговите слабости и уязвимост, за да изпъкне той самия. Такива хора имат огромната необходимост да бъдат обект на възхищение, не търпят критика, безразлични са към чувствата на другите и са склонни да ги експлоатират. Водени от своята мегаломания, те се изявяват като наставници, които учат на почтеност, честност. Те най-добре знаят кое е добро и кое е лошо и осъждат недобронамереността на другите. В стремежа си да запазят своето надмощие, те критикуват без умора всички и всичко. Не приемат никакъв упрек, никакво обвинение. Прехвърлят отговорността за всеки свой неуспех на останалите. Петя и Красимир са женени от 18 години. Той е успял в работата си, изкарва добри пари и се грижи финансово да не липсва нищо на семейството им. Петя не е успяла да завърши образованието си, защото е забременяла с първото им дете и се е наложило да прекъсне. Когато иска да продължи следването си, Красимир й казва „Знаеш, че винаги те подкрепям, но за какво ти е да учиш. Аз нали съм до теб и се грижа за вас. А и с твоите умения, винаги ще си намериш работа, дори и без образование“. Петя, която е свикнала да се доверява на преценката на съпруга си, се отказва от следването и мечтите си. През годините на съвместен живот, чрез подобни завоалирани действия и напътствия, уж през грижата за нея и семейството им, Красимир успява да контролира всяко действие на Петя, което би я направило независима. Той започва все по-често да й прави забележки, че не е постъпила както той смята за правилно и така го предизвиква да бъде агресивен, че се съобразява само със себе си, а не с него. Държи я отговорна за всички негови агресивни действия и чувства. Тя е причината той да се скара със съседа, да се чувства уморен, да пие алкохол, да пуши и т.н. „Ако не беше ми противоречала и беше признала, че аз съм прав, нямаше да избухна така”, „Ако беше дошла да ми се извиниш“... Ако Петя си позволи да има дори и някаква малка претенция към Красимир заради начина, по който се държи с нея, той започва да й обяснява как тя получава всичко, задоволена е с всичко, има най-добрия съпруг... Какво повече иска?! И как той прави компромиси с нейните слабости, грешки, с работата й, която според него я натоварва, но той въпреки всичко търпи. Колко неблагодарна е само. И какъв спасител е той… Още по темата вижте в клипа... @psychologistdimitrova