Сайт использует сервис веб-аналитики Яндекс Метрика с помощью технологии «cookie». Пользуясь сайтом, вы даете согласие на использование данной технологии.
Отново на небето показва се Луната, опитва се усилено да грее над Земята. Луната е красива, изпъква на небето и спира ми дъха, пронизва ми сърцето. Но няма тази сила, не всичко осветява, макар и тъй красива, за Слънце тя не става. Но има и предимство от този недостатък, по-тъмно е и можем да видим по-нататък. И в тъмното забравяме за блясъка на дните, Луната тъй красива е, на фона на звездите. Текст: Мартин Младенов
