АЛЕН МАК

Ален мак самотен нейде в зелена нива е разцъфнал и ален поглед безнадеждно в приведен клас, наведен клас е приковал. Неради мисли го вълнуват: „Защо цъфтя, защо живея? Безвестен утре ще загина, ненужен, никому ненужен на света!“ Но тих ветрец кога повее – „О чуй ти, алено цветенце, от скръб и болка накипяло“ – Пошепва тихичко, Нашепва му в ответ: „От твойто семе ще поникнат и цъфнат алени цветенца, и твойто име ще да краси венецът мил, венецът мил на пролетта!“