Крепост Момина кула, Maiden tower fortress - Bulgaria

Момина кула е късноантична и средновековна крепост в Югозападна България, разположена в пролома Момина клисура на река Места край село Кремен на югоизточните склонове на Пирин, на 16 km километра северозападно от град Гоце Делчев (Неврокоп). Предполага се, че фортификационното съоръжение е построено към II-III век, след което е изоставено и възстановено едва през XII век. Обявена е за археологически паметник с национално значение. Разположена е на връх с отвесни скални склонове от север, изток и юг, на десния бряг на Места, веднага вдясно от пътя за Гоце Делчев, който е и контролирала. От юг на крепостта тече река Каменица. Заема две тераси с площ от около 500 m2. На изток са основите на четириъгълна кула с размери 5,4 m на 6,2 m и с вход широк 0,9 m. Основите са запазени на около 0,5 m височина. С траките е свързано изграждането на най-ранните укрепителни и фортификационни съоръжения в района на Гоце Делчев, където е създадена сравнително гъста мрежа от крепости, разположени на важни стратегически пунктове и пътища. Те пазели подходите към високопланинските седловини и клисури, както и предната укрепителна линия на градовете. Използването на естествено укрепени терени е характерна особеност и традиция за строителството на крепости в Желязната епоха. В скалите под крепостта Момина кула е разкрита и естествена пещера, с няколко входа, галерии и зали, където е съществувало праисторическо обиталище. По стените на някои от галериите са регистрирани изрязани символи и знаци. В пръстта по подовете на галериите са открити пръснати късове от дебелостенни съдове, работени на ръка, късове от руда, кости и др. Входовете на пещерата са зазидани и достъпът до пещерата е невъзможен. През 1903 година Пейо Яворов минава през Момина кула, незаинтересован от легендите за духове на девици, свързани с крепостта, той споделя само следното: „Една мома се мярка в тъмнините на времето, един сфинкс задава съкрушителна загадка на въображението. Може би тук сутринният зефир е прохлаждал любовния жар на някоя царица Тамара, загледана подир стотния труп, отнасян от вълните на Места... Или младата пленница на някой страшен феодал е впивала иззад прозорчената решетка тъжни погледи в далечината – много вечери, дълги години, очакваща оногова, който ще дойде късно, уви.“ Инфо Wikipedia Местоположение:
Music: Piano Music by Alexander Nakarada - Emotionalism, Melodic Interlude Two, Scando's Theme (www.serpentsoundstudios.com) Licensed under Creative Commons BY Attribution 4.0