Боговете на траките и старите българи, December 1, 2023

*** Ако някой желае да се запознае с книгата ми ДРЕВНИТЕ КОРЕНИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК - ТРАКИЙСКИ РЕЧНИК, вече има допълнително напечатани екземпляри, които могат да се поръчат при Издателство Атеа
Дълго време ние бяхме заблуждавани, че дедите ни са били монотеисти, които са почитали бог Танга. Реално това виждане не е подкрепено от никакви факти и се явява фабрикация от сравнително ново време. Старите автори дават съвсем различни сведения. Засягайки покръстването на българите, Фотий пише, че българите се отказали от бащините си богове. Теофилакт Охридски казва, че българите почитат слънцето, луната, звездите, а някои принасят в жертва и кучета. Няма и дума за Тангра и монотеизъм. Каква е религията на старите българи става ясно от техните теофорни имена. Теофорно име е това, което е вдъхновено от названието на някое божество. Ако обърнем внимание на името на освободителя на страната ни от римска власт, ще намерим интересни неща. Този наш владел е споменаван като Аспарух, Есперих, Исперих. Корените асп, есп, исп принадлежат и на думи от тракийската ономастика. АСП намираме в названието на Тракийския Херос Ут-Аспиос. ЕСП намираме отново в мизийски епитет на Хероса Вед-Еспис, а според Л. Гиндин ИСПА е особена тракийска дума за кон. Излиза, че Аспарух [Есперих] е тракийско теофорно име и по-точно принадлежащо на мизите. А в продължение на около 1100 години старите българи са наричани мизи и явно има основание за това. Тракийско теофорно име е и родовото име Ерми, която се явява правилния вариант на названието на тракийския бог Ермес, познат и като Хермес. Разглеждайки старобългарското родово име Ерми-Арес, историкът Иловайски смята, че елемента -Арес отговаря на името на бога на войната Арес. Самото название Арес бива тълкувано от Албер Карноа със санскр. глагол irasyati - гневя се, яростен съм, но реално много по-добър кандидат се явява старобългарския глагол iaриши сѧ - гневя се, яростен съм. Ако името на Аспарух [Есперих] е вдъхновено от мизийските названия на Тракийския Херос, а пък в старобългарските родови имена Ерми и Ерми-Арес намираме названията на тракийските божества Ерм [Хермес] и Арес, то каква може да е била религията на старите българи, ако не тракийска? По време на Средновековието византийските автори твърдят, че тяхната дума θεος [бог] съотвества на българската дума Бог. Тя е много древна, защото я срещаме в тракийската ономастика като Багайос [Вαγαῖος], а езиковеди като Август Фик и Паул Кречмер я сравняват с Богъ. Багайос [Вαγαῖος] е древното име на слънцето, което в староиндийския е един от аспектите на слънцето, а в авестийския Bhaga означава Бог. Обяснение има само в старобългарския и неговата по-древна форма тракийския. Багайос [Вαγαῖος], Bhaga е обяснимо с трак. багра [Bagra], и стблг. багъръ – багра, червен цвят стблг., багърити – багря, боядисвам в червено. С други думи - цветът на слънцето е дал и неговото име при дедите ни, които със своите походи в Азия са рапространили своята дума. Предлагам и списък с имена на тракийски божества, тълкувани с помощта на български думи от различни специалисти: ИМЕ НА БОЖЕСТВО - ЗНАЧЕНИЕ - АВТОР НА ТЪЛКУВАНЕТО АТИС - отьць - отец, баща [атькь] - А. Фик, П. Кречмер БАГАЙОС - Богъ - бог - А. Фик БАРГИДЕНТИС - брѣгѫ– грижа се - Вл. Георгиев ДАРЗАЛАС - дрьжѫ - държа - В. Томашек ДЕН - дьнь - ден - Вл. Георгиев ДЕРЗИС - дрьзъ – дързък - Вл. Георгиев ЕРА - яра - пролет - Н. Казански ЗЕМЕЛА - землia - земя - Рьослер, Кречмер, Лагард ЗЕРИНТИЯ - звѣръ – звяр - Вл.Георгиев КАБИРИ - кобь - съдба, участ - Е. Бернекер МУНДРУ - мѫдръ – мъдър - Вл. Георгиев САБАДИЙ - свободь - свободен - Грегоар, Бонфанте и др. #богове #тангра #култове #култура #фолклор #обичаи #обреди #история #гергьовден #кукерскиигри #русалии #кукери #дионис #бромий #иран #индия #трифонзарезан #богиня #бог #божество #земя #пантеон #монотеизъм #религия #плиска #херос #конник #археология #тракийскиконник #арес #хермес #бендида #мизия #добруджа #сабазий #атис #хермес #сабазий #кабири #слънце #индийци #bhaga