Защо губим способността да растем духовно? - п-р Атанас Стоянов

Днес ще се потопим в дълбоките води на книгата Еклисиаст. Соломон, търсейки съкровеното, ни напомня да ценим младостта си, преди да ни застигнат годините на умора и забрава. Това ни кара да се замислим за грижата за себе си, както физически, така и духовно. От малки ни учат да си мием зъбите, за да запазим здравето си. Но какво да кажем за духовната ни хигиена? Как поддържаме жаждата си за знание, вяра и връзка с Бога? Пасажът от Писанието ни призовава да се събираме заедно, да се насърчаваме и да се увещаваме взаимно в любов и добри дела. Защото, когато сме изолирани, когато се откъснем от общността, духовните ни "зъби" започват да отпадат, а способността ни да се храним от Словото Божие намалява. И никой не иска да стигне до там, нали? Защото, както слоновете, сменят зъбите си много пъти през своя живот, така и ние имаме нужда от постоянна подкрепа и обновяване, за да израстваме духовно. В заключение, нека да се замислим какво означава наистина да живеем с надежда и вяра. Нека господната вечеря да не бъде просто формалност, а среща с Бога и с братята ни. Нека всеки ден да посвещаваме време и усилия за поддържане на нашите духовни "зъби", за да можем да вкусим от сладостта на Божието Слово и да живеем живот, изпълнен с цел и смисъл. Защото, ако загубим способността си да смиламе духовната храна, ще останем гладни, дори около нас да има изобилие. Посетете нашата страница, за да научите повече за нас: