Урок по БЕЛ / български език и литература за 7 клас - отговор на литературен урок

Урок по БЕЛ / български език и литература за 7 клас - отговор на литературен урок От Образователен център СТУДИО S www.studios-edu.com Преподава - Нели Миленова ОТГОВОР НА ЛИТЕРАТУРЕН ВЪПРОС     I.Същност. Отговорът на литературен въпрос представлява микро-съчинение с литературно-научен характер. По своята същност е разсъждение върху художествен текст. Или всеки литературен въпрос представлява малко литературна задача за самостоятелно решение чрез разсъждение върху конкретен литературен материал. Например: “Как героят от “На прощаване” си представя възможния край на борбата?”.      Най-често въпросите съдържат един от следните въпросителни елементи: КАКВО, ЗАЩО, КАК. Например: “Защо Ботев поставя на второ място картината на победното завръщане?”. Какъв е смисълът на думите “Пътят е страшен, но славен?”. Отговорът на литературния въпрос е решението на задачата. Той представлява кратко съчинение- разсъждение, което съдържа освен отговора и неговата обосновка- доказателствата, открити чрез разсъждения върху конкретния литературен материал и извод.        Всеки от елементите на литературната творба може да послужи като конкретен материал за разсъждение върху литературен въпрос. Например отделен епизод в развитието на случката, описание на портрет, пейзаж, диалог, отделна мисъл, използвано художествено изразно средство и др. Разсъждава се следователно върху цялото произведение. Така че отговорът на литературния въпрос представлява част от цялостния анализ на дадено литературно произведение.     II. При работа върху отговор на литературен въпрос следва да се спазват следната последователност:  Обмисляне  на въпроса като се анализира неговата формулировка- какво се изисква, какво трябва да се установи. Най-често въпросите изискват да се разкрие какво преживява героят в даден момент, какви чувства го вълнуват; с какво може да се обясни дадена проява на героя, на какво се дължи тя; какви мисли и идеи ръководят героя в даден момент и др.   Почти едновременно с това възниква и друга задача: да се определи литературния материал- откъсът, върху който трябва да се разсъждава, за да се достигне до верния отговор.  Разсъжденията върху литературния материал по поставения въпрос- основна част от работата им. Необходимо е:        а/ да се прочете много внимателно откъса от художествения текст, за да оживее картината, момента да се преживее отново;       б/ да се анализира текстуално откъса, като се търси отговора на поставения въпрос: КАКВО КАЗВА ПИСАТЕЛЯТ ПО ВЪПРОСА, КОЙТО НИ ИНТЕРЕСУВА. И тъй като писателят не изразява пряко идеите си, както ученият, а чрез картини, образи, чрез определения, похвати и изразни средства, трябва да се тълкува смисълът им. Защо го казва- с каква цел?  Как го казва, което изисква да се разкрие художественото майсторство на писателя- какви похвати и изразни средства е използвал той, как въздейства чрез тях върху читателя.  ЗАПОМНИ: КАКВО? ЗАЩО? и КАК? са трите основни, взаимно свързани въпроса, които следват един след друг при всеки анализ на художествен текст.     III. Оформяне отговора на литературния въпрос- композиция /постройка/. Встъпителни думи- съдържат две до три изречения, които въвеждат към тезата. Могат да се свържат с писателя, с творчеството му, с епохата, в която живее, със значението му в литературното развитие, със значението на конкретното литературно произведение и др. Отговор на поставения въпрос- теза. Да бъде точен, ясен, съчетан с богатството на мисълта и изчерпателен. Ето защо за предпочитане е използването на сложно изречение с обособени части.  Доказателствена част- най-обемната част/встъпителните думи, тезата и заключителният извод да се равняван на 1/3 от доказателствената част./ Доказателството е винаги разсъждение- анализ, синтез, обобщение, сравнение и др., което може да се илюстрира с преразказ /сбит/ или с цитат.  Заключителен, обобщаващ извод- въз основа на разсъжденията по въпроса и дадения отговор да направим обобщена оценка, като изразим личното си отношение. Така че заключителният извод трябва да съдържа задължително личното отношение. Той обобщава, оценява и актуализира. Отговор на поставения въпрос- теза. Да бъде точен, ясен, съчетан с богатството на мисълта и изчерпателен. Ето защо за предпочитане е използването на сложно изречение с обособени части.  Доказателствена част- най-обемната част/встъпителните думи, тезата и заключителният извод да се равняван на 1/3 от доказателствената част./ Доказателството е винаги разсъждение- анализ, синтез, обобщение, сравнение и др., което може да се илюстрира с преразказ /сбит/ или с цитат.  Заключителен, обобщаващ извод- въз основа на разсъжденията по въпроса и дадения отговор да направим обобщена оценка, като изразим личното си отношение. Така че заключителният извод трябва да съдържа задължително личното отношение. Той обобщава, оценява и актуализира. --------------- Ако урокът Ви е бил полезен, харесайте видеото и ни последвайте! Бъдете любознателни и вдъхновени!