Елеазар Хараш: Граалът, това е да се отдадеш изцяло на себепознанието - ЛЕКЦИЯ - 01.06.2010

ГРААЛЪТ Какво е граалът от гледна точка на друидите, мъдреците? Търсенето на граала е търсене на собственото чисто и девствено съзнание. Това съзнание е граалът. То е коренът на вечното добро. Граалът е съзнание от съвсем чист вид. Граалът означава да откриеш тайната, която си ти самият. Чашата на граал е сътворена от Мерлин чрез древен ритуал. Чашата на граал символизира идеята да пиеш от Източника и да откриеш този Източник в себе си. Въобще чашата е дълбоко възприемане. Граал означава да направиш връзка с вечния живот в себе си, връзка с неизчерпаемостта на живота отвътре. Т.о. още, че граалът е свързан с тайната на преодоляването на смъртта. Който е видял само веднъж истинския граал, той вече не е човек; той вече е същество на вечния живот. Придобиването на свободната воля – ето причината за изгубването на граала, макар че това да е едновременно и средството, с помощта на което можем да го открием отново вътре в нас. Граалът, това е свещената тайна на вътрешния човек. Той е чисто духовно съкровище, за което Библията говори: „Търсете си съкровища на небето”; чисто духовно съкровище, а не земно. Граалът, това е да се отдадеш изцяло на себепознанието. Не донякъде, а изцяло, както индианците казват: „За този път трябва да имаш остро и всеотдайно внимание”. Тайната чаша на граала не е обикновена чаша, а божествена чаша и човекът трябва да я напълни със своята същност. И това е мистерията на граала – да я напълни със своята същност, която е и мистерията на живота. Казано по друг начин: За да познаеш тайната на живота, трябва да видиш тайната на граала, тайната на своята същност. Свещеният граал е субстанция на чистата мистерия, най-пречистата същност. Граалът е същността на човека, а тази същност едновременно е и тайната на космоса. Който е придобил граала, вече може да тръгне чрез същността си на път към храма на Кеугáнт, т.е. на тяхния език – Абсолюта. ДРУИДИТЕ Друидите са били наричани „хората на дъба”. Друид – дъб – означава Древен, Стражът, Пазителят на вратата. Дъбът е същество свещено. То е с древна възраст и опит, древен разум и съзнание. Думата „съзнание” тука е ключова. То е същество, висше същество, наричан е още „оракул”. Дъбът е същество, от което може да се получи отговор на важен въпрос и чрез него да се изяви т.н. „Белúнус” – Висшата Божествена Същност. За да се види душата на дъба, трябва да се стигне до самия център, сърцето на дървото и друидите казват: Трябва да усетиш тайната на дъба, трябва да усетиш в него сила, индивидуалност, особеност. А в центъра на дървото се намира неговата енергия. Старата дума за дъб е „деруéн” – означава дълбока древност и тайно познание; а „дру” на келтски, просто дъб – означава „зная” или „този, който знае нещата”. Наричат го още – дъба – „старият мъдрец”. Дъбът е стар дух на дърветата. Дърветата са посадените животи – така се наричат дърветата – посадените животи, а дъбът познава тайните на тези посадени животи и на гората, защото той е пазителят на горската мъдрост. Истинският друид владее състоянието, което толтеките наричат „нагуáл”. Това е състоянието без думи, без слова, това е състоянието на най-чистата древност. Става въпрос за чисто безмълвие, чист дух. В това състояние нещата се виждат ясно. Друидите били познавачи на дърветата, познавачи на, както те ги наричат – „свещените същества”. Това дърво – дъбът – е символ и на космическото дърво, което поддържа трите свята: върховният, средният и долният. Дъбът е сила, устойчивост, вярност, дълбина, здрав корен – все названия на свещеното, на съкровеното – първичният елемент. Свещеното е древната сила на проникването в нещата. Значи от това зависи проникването в нещата. И така, друид – означава мъдрец, който почита дъба, свещеното начало. Според друидите светът е прекрасно място, защото Дáгда или Великият Промисъл е промислил за всичко. Затова този свят е нещо красиво, защото Той е промислил наистина за всичко. Тука само за малко ще се отклоня: в Русе и в Бургас сега на последните лекции, там понеже има въпроси, стана въпрос за кризата. Това са елементарни неща, тука само ще ви загатна: значи няма такава дума, не съществува такова нещо, но от една друга гледна точка има една криза и тя е единствена криза – запомнете я – нечистото съзнание. Това е единствената криза и дали човек е богат, беден или живее в разкош, няма значение – от тази по-лоша криза няма. Даже и целият му живот да мине така, той е в криза и даже по-лошо; ако целият му живот мине гладко, много късно ще усети това в другия свят, но няма и напълно да го усети, защото той умира несъзнателно. Умрелият човек и в този, и в другия свят по това се отличава – несъзнателност. И там обясних една случка, тука само ще ви я загатна. Хората мислят, че това е някаква несправедливост, примерно: когато лъвът гони сърната и я разкъсва, от човешка гледна точка има някаква жестокост, нещо неточно, нещо нередно, а всъщност от Божията гледна точка – много, много дълбока красота.